Кузман Илиев: Нужно е обединение на гражданските сили, които милеят за България

Image

Кузман Илиев, финансов и икономически анализатор, основател на движението “България може“, в интервю за Аудиокаста на “Фокус“ “Това е България“

Отвратена България не отива нито в сухопътния Шенген, нито в Еврозоната, отива на избори. Отива на избори, изправена пред въпроси без отговор. Ще ги търсим и с госта ни в студиото –  финансовият и икономически анализатор, основател на движението “България може“ Кузман Илиев. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус“ “Това е България“, г-н Илиев.

Благодаря за поканата.

Навлизаме ли в още по-дълбока политическа криза?

Не бих казал, защото политическа криза означава да няма кой да управлява. Обективно аз още преди няколко години говорех, че ще влезем в политическа криза, когато бяха протестите и твърдях, че тогава няма политическа криза – има обществено недоволство към управляващите, но няма политическа криза. Ние 3-4 години сме в политическа криза реално, навлязохме, да не се знае кой ще управлява, но според мен ако сега имаме избори, ние много бързо ще потвърдим формулата на хората, които управляват, и пак ще се заформи правителство. Проблемът не е в това, че сега има избори, едва ли не скоро няма да има правителство – не, пак ще се сглоби, даже може би ще е същата “сглобка“. Проблема е, че всъщност никой от тези хора, които когато хванат властта, не се отъждествяват с нея. Ако попитате в момента ПП и ДБ: “Вие участвате ли във властта?“, те ще кажат: “Ние опитахме, но не стана“. Ако питате г-н Бойко Борисов: “Вие част от властта ли сте?“ – не, те седят буквално и в интернет хората, които харесват ГЕРБ, се смеят и казват: “Ето бе, нали управлявате“,  казват на ПП-ДБ, с които те са в коалиция. И се получава така, че никой не управлява – те са във властта с единия крак и не във властта с другия, което е логическо противоречие. То има такъв базов закон, тъждествен на логиката: А е А, Б е Б, не може да А да е А и Б едновременно. Не може, и двете неща не могат да съществуват. Нали така? Само че ние се докарваме до ситуация в момента, дори когато имахме мнозинство, никой не се отъждествеше с него, всеки гледаше да прехвърля топката. Примерно, ГЕРБ прехвърлиха топката на г-жа Мария Габриел, за която практически на местна почва никой не е гласувал. Жената е еврократ, не познава ситуацията в България, започна в началото с един уникален гаф с Гешев – дойде да му поиска оставката без тя да познава, какво се случва, очевидно някой й е казал. Тя не осъзна, че това е капан и че й нарушава имиджа. Трябваше веднага да кажа “Не“, тя идва с авторитет да изчака. Сега в момента с това, което тя направи да даде списък без да е договорен, според мен по-скоро й беше подсказвано от опитния политик Борисов – ето този списък, но тя попадна в тази клопка, с което омаскари своето име и веднага нейните партньори до вчера, които я харесваха, казаха: “Тя е красивото лице на мафията“. Т.е. тя изгоря, а в следващия момент те продължаваха да се молят на Борисов да оправи нещата. Т.е. виждате ли, ние излъчваме на първа линия хора, които не са готови с политическата игра, не коментирам, дали са образовани –  със сигурност академик Денков не може да бъде обвинен, че не е образован, но той не е подготвен за една много сложна ситуация, в която трябва да балансира страшно много, да взима националния интерес предвид, не да говори, че българската икономика не е важна и че е важно да се помага на Украйна. Това е в неговия доклад. Разбира се, сигурно има някакви геополитически ангажименти: различни формации, които твърдят, че повече трябва да се помага на Украйна, други – по-малко, но това със сигурност трябва да е второстепенна, третостепенна и не знам коя степенна задача. На първо място е българската икономика, сигурността, мирът, енергийната сигурност – неща, които практически не са споменавани от нашите политици.

А не сме ли изправени и пред подобна липса на поемане на отговорност и със служебния кабинет с новите поправки в Конституцията? Кой ще отговаря за този кабинет?

Тези, които направиха поправките. Сега, в крайна сметка, наистина абсурдно е, това са хора, които повечето са юристи и цялото им политическо съществуване в българския политически и идеен живот е да се борят за това да има конституционна реформа и реформа в съдебната система. В съдебната система това, което те реално направиха е, че прокуратурата стана изключително политизирана. Те виждаха, че имат мнозинство тогава и смятаха: “прекрасно е това, сега ние назначаваме, даже ще си сложим нашия главен прокурор“. Сега обаче може да се окаже, че нямат мнозинство и не могат да си сложат. И ще видите, че те пак ще излязат със същата лозунги и атаки, и протести за това, че прокуратурата е политизирана.

Ами кой я политизира?

Ама те я направиха. Сега същото – ограничаваш Радев, защото в момента не го харесваш, ама Радев ви създаде като служебни министри, той посочи Денков, Кирил ПетковАсен Василев. Първото нещо, което направихте като дойдохте, беше да го предадете буквално, да вземете имената на неговите хора, да ги премахнете, тоест уволните, веднага влизате във войната с него, което е странно, защото в крайна сметка той е човекът, който ви е дал властта в ръцете, никой не ви познаваше, пък да не говорим колко е порочно в България да се появяват ей така политически проекти, а не да са минали по трудния път и да са се доказали години наред. И това, което те направиха е, че направиха едни конституционни промени, с които орязаха неговите правомощия и без да си дават сметка, че насочвайки така възможностите, всъщност дават топката в краката на ГЕРБ, тъй като ГЕРБ са във властта от 15 години, повечето от тези институции изредените, нормално е да имат много повече влияние ГЕРБ вътре и сега те ще пищят, и ще крещят за това, че всъщност властта е дадена в ръцете на ГЕРБ. От кого обаче? Въпросът не е от Радев, който има няколко опции, а всъщност от тях. И аз виждам, че Борисов, то дори започва подигравката му да става ювелирна, той каза: “Аз не искам да е Росен Желязков, не искам и да г-н Главчев, за да не се свързват с мене“, и според мен и Радев така ще играе до последно. И остана една жена, която може да е прекрасна, жената със сигурност е топ експерт, но тя днес отива на работа, влиза да пие кафе и на нея й казват: “Ти си премиер“. Давате ли си сметка? Тя може да е перфектна, но тя, жената не се е подготвила дори психически за това. Това го направиха тези топ юристи и реформатори, за които е толкова обидно, че пропиляват обществена енергия. Те не са глупави хора, грамотни хора са – какво им стана да правят неща самоцелно, ей така, просто за да си докажат сами на себе си някакви мантри, вместо да гледат как може това трезво да се прави в обществения и в политическия живот в България. Не зная, защо го направиха.

Какви бяха залозите през първия деветмесечен период и как се случи така, че буквално допреди ротацията изведнъж всичко се обърна?

Не съм имал съмнение, че ще стане това. Бойко Борисов печели изборите, след като е арестуван от тези хора, които бяха на площадите и го свалиха. Те винаги така правят, когато не им хареса, сега ще видите, те ще се мобилизират и пак ще са на площадите и пак ще си имат приличен резултат,  просто техният електорат иска това – иска истерия, искат да се знае кой е човекът на Путин…

Неотроцкизъм?

Неотроцкизъм, да.  Те са си такива. Но това е част от играта, има такава група от хора – чудесно. Но когато той осъзна г-н Борисов, че ще трябва да играе с тях поради това, че нашите партньори от посолството казват: “Тук трябва да правите нещо стабилно. Ей, събирайте се, вие сте евроатлантици всичките“, той реши да им приложи някакви много сериозни номера и в никакъв случай, аз бях сигурен, никога Борисов нямаше да остави ротационен някакъв кабинет начело на който да е човек от ГЕРБ и който да обере пешкира на това, което ПП-ДБ са направили. Т.е. изначално той така постави нещата, че цялата вина да я стоварва върху тях, да им извива ръцете, да ги направи смешни, да ги унижава, накрая те да се молят, като неговата стратегия е така да ги окаля, че дори и те като се погледнат в огледалото, да не могат да се познаят – да изперат него, защото вече няма кой легитимно да излезе да го овиква. Г-н Пеевски, който също беше овикван, вече е най-медийният човек в България, т.е.  двамата успяха дали гласно или негласно да се преперат чудесно през тези хора, които нямат никакъв политически опит и не знаят, какво правят, как буквално като една жаба в тенджерата бяха сварени без да усетят. Само че мисля, че грешат г-н Пеевски и г-н Борисов, като си мислят, че са постигнали финален резултат.

Защо?

Защото тези господа от ПП-ДБ, те са преглътнали егото си, редят от трибуната държавника Борисов да оправи нещата, така, така, но в мига, в който те осъзнаят, че вече няма връщане назад, че те са си изиграли докрай картата на най-добрите евроатлантици, които искат всичко, които са се опитали и т.н., те веднага ще сменят плочата и ще почнат пак: кой направи “Южен поток“, кой даде енергийната система в България на руснаците, кой е с Путин. Казват се няколко такива мантри. Аз виждам вече какво говорят анализаторите, които са им присъдружни, защото всички партии в България имат някакви анализатори, те казват: “Тези обаждания на Борисов да не са били случайно от Москва, от Техеран?“ – сигурно от Иран някой им се обажда. Не знам, какво се случва, честно ви казвам, защото е смехотворно. Или сигурно Си Дзинпин им звъни. Нали, давате си сметка, че това са несериозни неща. Идеята обаче е сега да се изгради наратива: “А, ето, Пеевски и Борисов са заедно, те си правят сами коалиция, не искат истинския евроатлантизъм. Ние сме истинския евроатлантизъм. Сега ще видите, това са хората, които са по “Магнитски“. Ама вие забравихте, че те бяха по “Магнитски“, когато бяха с вас и когато казахте, че са се променили към по-добро. Когато бяхте в коалиция с тях нямаше проблем, че това е същият тоя Борисов, държавникът, който трябваше да оправи нещата в преговорите с четирите дами. Вие го призовавахте от националния ефир. Но моята теза е, че това няма да е щета за тях, защото сменят ли плочата, техният електорат ще си ги подкрепи.

За пред кого бе разигран спектакълът с брифингите от последните седмици: пред нашите западни партньори или пред българския избирател с ясното съзнание на участниците, че всъщност отиваме не избори?

Категорично Борисов не ги искаше, вече беше решил да ги сваля. Те го знаеха. Първоначално се опитваха да си запазят кожата, защото виждаха социологията. Социологията я гледаше и Борисов, и той затова ги свали, защото ще ги бие на изборите, ще си затвърди позицията и ще реши вече дали да прави нещо консервативно или пак с тях да играе, но от по-силна позиция. Но те в началото искаха, ако може да останат и двете: и от посолството да са убедени, че те са направили всичко възможно, за да могат те после да сменят плочата чистосърдечно и да имат симпатиите пак на посолството. В един момент, права сте, че на втория етап и на втората фаза разговорът им е към електората. А ГЕРБ имат страхотно брожение вътре в редиците от това, което чувам от хората, че как може те да печелят изборите, а всъщност порциите да се раздават от ПП-ДБ. Това не им се харесва на хората. Знаете, в България каквото и да си говорим, особено по места, изключително важната мотивация за участието в партийно-политическия живот  са позициите, които се раздават, проектите, които се раздават и т.н. По тази линия те са си имали вътрешен проблем. А ПП-ДБ, те буквално видяха в един момент, че нямат никакъв шанс и не са желани, изкараха се светци и веднага се обърнаха към електората,  започвайки, те и вчера мисля, че пред Радев го казаха: “коалицията Борисов-Пеевски“.

Да.

Те си почнаха пак същия наратив, те са били до вчера в същата коалиция, но от днес те са срещу нея, те са борците срещу мафията. Така че вече се говори по-скоро на електоратите.

Какво отражение върху икономиката и финансите на държавата ще има сегашният хаос?

Не са хубави тези отражения, защото за да работи икономиката, простичко ще кажа, тя трябва да има някаква политическа сигурност, перспектива, предвидимост и прогнозируемост. Бизнесът какво прави? Той гадае: “Дали това, което произвеждам, ще се купи, дали ще се купи повече, отколкото аз съм вкарал да го произведа“. Т.е. бизнесът е в бизнеса с прогнозите. Хората не осъзнават, колко е важна средата, колко е важно да е спокойно, за да можеш да калкулираш: “Ще позная ли вкусовете на моите съграждани, ще си дадат ли парите за моя продукт“. Когато обаче твоите съграждани са уплашени, че отдясно и отляво има война, в Черно море и в Сърбия се говори изключително много за война, когато твоите съграждани, които трябва да ти купуват продуктите, не знаят дали въобще ще имат утре работни места, тъй като нашият износ е тежко ударен и ние не ползваме вече рекордните ниски нива на потребление и производство на електроенергия, т.е. промишленият комплекс в България не работи, когато твоите съграждани са загубили от тристаен апартамент две стаи за две години, т.е. тази инфлация от 30-40%, реално може да е и повече процента, е изяла една стая със сигурност на тристаен апартамент поне, т.е. те вече нямат и толкова пари, много по-трудно е на твоите съграждани да купуват стоката, която си произвел. И това е много голям проблем за реалните икономика. Сигналът, който най-много притеснява бизнеса, е, че ще се вдигат данъци и е неизбежно да се вдигат, тъй като правителства подред в най-различни “сглобки“, не само сега както г-н Борисов прехвърля на Асен Василев, а всичките и заедно, и поотделно правеха едно много некоректно нещо, за което аз  винаги съм казвал…

Раздаваха пари?

Правеха дефицити. Да, и раздават пари социално. Взимат заем и го раздават за социални разходи. Може да си социален, само когато си богат, а си богат, само когато си разумен в харчовете на държавата и оставиш бизнеса да генерира пари, с които да храни социалните системи. Те го обърнаха на обратно – бизнесът е полумъртъв, то не бяха най-безумните данъчни промени, на които всички се смяхме с тях – от бакшиши до чудеса всякакви, то не бе тежка административна репресия към малкия и средния бизнес, невероятни регулации постоянно и от Брюксел, които идваха по еколиния, и идват и тепърва ще идват, т.е. бизнесът в България спря да диша. Единственото, което почна да движи икономиката, е:  държавата взима дълг и го раздава на хората да потребяват. Може да потребяваш нещо, което си произвел. Когато вземеш дълг и го потребяваш, в един момент не можеш да го върнеш и става по-трудно да го върнеш, затова трябва да вдигнеш данъците. Идва Международният валутен фонд (МВФ), който живее и съществува само за да говори, че трябва да се вдигат данъците и да налива още повече вода в идеята, за да си вдига тежестта и политиците да го обичат от всички страни и да го канят, и казва: “Хайде сега си вдигате данъците, за да си оправите неравенствата.“

Ще ги вдигнат ли? Още повече, че сега се задава 1 милиард, за който парламентът задължи финансовия министър, който и да е той, да бъде върнат във Фонда “Сигурност на енергийната система“.

Според мен данъците е неизбежно да се вдигнат, като го казвам това, не че го одобрявам, а констатирам, че просто вървим натам. Не виждам политически субекти в България, които първо на идейно равнище да считат, че трябва държавата да е стабилна в харчлъка, и които да считат, че тези задължения, които се трупат, могат и трябва да се платят не чрез вдигане на данъци, а чрез някакви излишъци, които да се платят във времето, т.е. държавата да харчи по-малко. Не, те си казват: “държавата да продължава да си харчи постоянното“. В един момент обаче няма достатъчно приходи, защото икономиката скрибуца, вносът-износът като цяло не вкарват достатъчно пари в хазната, но тази дупка ние ще платим в един момент – как, как, как – с вдигане на данъци.

Кои данъци ще се вдигнат?

Ами те ще вдигнат в един момент Плоският данък. Той падна в България Плоският данък между другото, хората не осъзнаха, че нашите по-големи батковци ни казаха да накажем нашата индустрия като корпоративният данък стане за големите компании от 10 на 15%. Плоският данък вече падна под някаква форма. Това стана за корпорациите, за фирмите. И за физическите лица ще стане със сигурност в един момент, като гледам напора. Той се прави малко по малко, за да свикваме вече, че се говори за това. Ще падне Плоския данък и ще се направят различни етажи за различните доходи…

Ставки?

Ставки, да. Като сравнително по-богатите ще плащат повече. Тази средна класа, която се позаформи от разни айтита, счетоводители, хора, които работят в аутсорс индустрията, в чужди компании в България на терен, имат малко по-добри заплати, заформила се е някаква средна класичка и сега те ще трябва да плащат повече, защото Асен Василев или Владислав Горанов или някой финансов министър в годините, без значение, е харчил повече, отколкото трябва и се е получила дупката, която трябва да бъде запълнена. Ето това е цялата история. И това е много неприятно, защото даваш лош сигнал и тази прогнозируемост, за която говорим, се отразява така: хората са обезверени, не гледат в перспектива. Вдигнем ли тези данъци, ДДС-то също ще го вдигнем на максималните ставки. Това означава чуждите инвеститори какво да си кажат: “То в България без това с тези скандали в съдебната система е страшно, и без това не се знае във всеки един момент дали няма да ни откраднат фирмата, и без това там е страшна бюрокрация, просто за едно разрешение се чака, трябва да се дават подкупи, чудеса, поне имаха ниски данъци, вече и данъците не са ниски. Хайде обратно който откъдето е дошъл“. Аз чувам аргумента: ами то и досега нямаше кой знае какви инвестиции. В икономиката има едно много просто правило: може и да е по-зле. Т.е. когато имаш ниски данъци, все пак има някакви инвеститори, когато вдигнеш данъците, имаш тежка администрация…

И тези ще избягат?

И тези ще избягат. Винаги трябва да се гледа относително, че може относително спрямо какво? И просто този анализ никога не бива да се подценява. Като цяло рисувам една малко негативна перспектива, но е изключително важно да се разбират проблемите, честно да се говори за тях и да се търсят решения.

Какви решения могат да се намерят и да се дадат?

На първо време трябва да се появят отговорни политически субекти, които да кажат честно на българите: “Ей, няма нектар от небето да пада, някакви месии да се появяват“. Трябва да създадем нормални условия, в които държавата да влиза в рамката, в която е, да стане много по-ефикасна с по-малко, да направим прогнозируема данъчна среда, т.е. да знам, че няма да вдигаме данъците в следващите 10 години – да има такъв ангажимент, в енергетиката да спрем само да затваряме и да унищожаваме, а да започнем наистина да правим трансформация с един хоризонт разумен, нормален, без да прескачаме стадии. Погледнете какво се случва: Пеканов, който с вас сме коментирали, сигурен съм, че си спомняте, многократно, какъв План за възстановяване момчето написа, не е достатъчно да се каже издържан и доста аматьорски, сега вчера излезе в една от водещите медии и демонстративно обвини Асен Василев в това, че трябвало е да имаме 4 плащания по Плана за възстановяване, ние нямаме второ дошло и ще се загубят милиарди. Само че защо точно той го казва? Много лесно в България всеки си измива ръцете със следващия. Асен Василев си има своите огромни трески за дялане, да не кажем, че човекът е откровено с ляв, популистки нагон, не го интересува, той вече не е министър на финансите, скоро може да се направи на дисидент и да си замине, да каже: “Аз съм отвратен. Опитах да реформирам България, не се получи“, и даже сигурно ще има и много фенове, които ще  съжаляват за него. Факт е обаче, че в целия тоя период нито се направи трансформацията на газ в Маришкия басейн, нито през 2019 там се направи студеният резерв, т.е. да може да се ползват както поляците 20 години още въглищата, затваряме ги, умират, няма грешка там. В яденета енергетика страхотен батак, само хубави пожелания, както провалихме “Белене“ – бяхме налели 3.5 милиарда, вместо да налеем още малко и да си направим двата реактора, политизирахме го, подаряваме сега реакторите на украинците, защото те нямат пари хората да платят, и в същото време нищо не правим за седми и осми блок, а само говорим. Т.е. в България, пак казвам, заради размитата политическа отговорност стратегическите ходове не се случват навреме, ако въобще някога се случат, трупат се едни задължения, които ще бъдат бреме за следващите, които идват. Младите бягат, оттам е и демографската негативна перспективи и картина.

Защо обаче избирателите не обичат да чуват откровено обяснението за икономиката, за състоянието на държава и за тяхното собствено, а се хвърлят по популистки безумни обещания, лъжи?

Тя политиката затова е интересна и разпалва толкова много хора, които не винаги четат много задълбочено по нея, но имат страхотно гласовито мнение по нея и общо взето са готови въобще, ако щете, да се разпалят, стига се и до по-крайни ситуации, защото в това нещо има страшно много психология, емоция и нерационално мислене, а импулси, такива първични. Затова е интересно да го наблюдаваш като социално явление. Някой може ли да каже, че ние избираме политици въз основа на техните програми, на техните идеи, постоянство?

Изобщо не.

Очевидно тук става дума за един механизъм на поддържане на българите изключително неграмотни икономически.

Не само икономически. Както се оказва вече те не мога и да пишат.

Да, функционално. В нашата образователна система ние нарочно целенасочено, в следствие разбира се на чужди идеологии и технологии, създаваме социални активисти, които са занимават с климатичните промени, спорят с биологията дали са два пола или 68. Правим наистина едни деца, които излизат и те нямат отношение първо към собствена си нация, нямат чувство за съпричастност и споделеност.

Те нямат и инстинкт за самосъхранение, ако трябва да сме честни.

Нямат критично мислене. Не могат да разберат този срещу тях, който им казва: “Ей сега това е най-прекрасното да затворим производството на електроенергията, да го унищожим“ при положение, че светът се електрифицира, те го четат и казват: “А това е хубаво, че ние вече нямаме базови мощности, с които да балансираме системата“. А тя може да гръмне. “Спокойно, – някой излиза и пак им го написва, модерно, хубаво, в някое хубаво вестниче, финансирано от прозападни НПО-та или медии, посолства, – Спокойно, ще балансираме системата със солари и с перки“, което всеки, които е малко запознат с темата, ще се изсмее и ще каже: “Абсурд, това не може да стане“, защото тази енергия е неустойчива, тя е изключително колеблива, тя не може да бъде съхранена…

Не винаги има вятър, не винаги грее слънце.

Да. Но този млад човек, който е излязъл от тази система, на него му се набива в канчето, че светът умира и че предстои климатична катастрофа. Той казва: “А-а-а, виж как хубаво го измислихме ние, българите, как сега тука ще балансираме системата“. И ние вървим наистина към една пропаст, която е изключително опасна. Тези негативни натрупвания в икономиката, в културата, ако щете в националното самочувствие водят до обезкуражаване, обезверяване и разбира се до намаляване на доходите, и хората бягат от  България или почваме да застаряваме и да умираме. Ние сме една от най-бързо умиращите нации в света, ние сме си го говорили. И тъй като съм оптимист на фона на всичко, което казвам, смятам, че това са обратими процеси.

Добре, винаги питам аз: как да се обърнат процесите?

Има един-единствен начин да се обърнат, и това е чрез пробуждане на съзнанието и готовността на българите да разбират какво всъщност им се предлага и за каква манипулация става дума на много високо ниво. Че всъщност ако българите разберат и тези идеи, добрите, почнат да се разпространяват повече, те ще взимат много по-правилни политически решения. Всъщност абдикацията от това да се мисли, абдикацията от това да се бориш на терен хората да разберат рисковете, както и това да се казва просто, че някак си с магическа пръчка нещо трябва да се случи, няма да стане така, това е безотговорно. Затова според мен всеки добър журналист, общественк, българин, където може с  деца да работи и т.н., треньор по спорт, по баскетбол, по футбол, трябва да се опитва първо да разбере истината и да разбира всъщност големите рискове и проблемите на предизвикателствата, и след това да се опита да го препредава това на колкото се може повече хора. Тогава ще се събере една критична маса, която да стане с много високи стандарти, с много високи изисквания. И аз това си говоря и с приятели – хората от това, което виждат и примерът, който се разпространява от телевизиите, толкова е  потискащ и създава такова усещане за аномия, че няма правила, няма яснота накъде се движим, няма нормални хора в България, няма нормални политици. А това обезверява хората и ние изпадаме в масова психоза и депресия. Ние живеем на едно от най-хубавите места на света, засега бомби не падат тук, относителен мир, относителна свобода. Имаме някои сериозни предизвикателства в икономиката и в енергетиката, които сами си правим, но в същото време ако се направи честно проучване за настроението на хората, това са едни от най-тъжните и обезверени хора, едни от най-големите нихилисти.

Ние сме най-нещатната нация, те вече направиха такова изследване. Наскоро беше публикувано.

Доказано е, да.  

Кой ще е водещият  фактор за предстоящите избори?

Знаете ли, много са интересни тези избори. Това, което направиха с 2 в 1, първо, е огромно предизвикателство за всички, които искат да се явяват на избори и да се опитват да променят някаква ситуация, някакъв разговор, тъй като политиката е наратив, някакви послания, някакъв разговор се опитваш да направиш и се опитваш да привлечеш хора към него, някаква истина се опитваш да представиш. Пак технологията измести разговора, и тук основният фактор дали ще са, буквално ако щете вярвайте, е дали ще са заедно в един и същи ден или ще са през две седмици, много важно се оказа.

То даже през два дни се оказа много важно, което граничи с абсурда.

Да, може и през два дни. Пак технологията за сметка на идеите. Подозирам, че за тези избори ако обективен анализ се направи, ще се види, че ще спечелят онези, които са най-крайните еврофили, и онези, които са най-крайните антиевропейци като реторика. Ще спечелят по-радикалните играчи, защото те ще успеят да мотивират своите хора конкретно за участие на евроизборите, а като имате и дразнителя за националните, те ще успеят да извлекат нещо. Т.е. парадоксално, но този микс ни дава възможност европейската тема да я въвлечем в българския контекст, което за определени партии е много добре, за други – те ще трябва да влязат в поле, в което не са много силни, досега са се занимавали само с нашата тематика. Така че има предизвикателство и проблем, от друга страна и добра възможност за онзи, който успее да преведе европейските теми на българите и да ги вкара в дневни им ред. Той ще спечели страшно много от тая ситуация. Но като основен фактор най-малкото за този, който иска да спечели, трябва да си спомни, че всъщност важно са темите, които наистина засягат българите, а те са: войната, те са Зелената сделка как ще ги удари, те са дигиталното евро, мира и демографията, това са общо взето, мира с войната като го обвържем. Другите теми: за съдебната реформа, ама как сбъркахме тук с Конституцията, ама тези неща – който си мисли, че това някой го вълнува в момента, греши. Опрял е ножът до кокала, и тези, които говорят адекватно и дават и решения, освен само негативно да се  констатира по тези четири важни основни теми,  според мен публиката ще е отворена да ги чуе донякъде.

Политолози и политически наблюдатели дават сериозни шансове на основаното наскоро от вас движение “България може“. Готвите ли се за избори и ще се явите ли? Как ще се явите?

Вижте, дори не се замислям за това. Като казвам не се замислям за това, какво всъщност някой дава като шансове – само може да ме радва, че някой вижда в това потенциал. Това е прекрасно. Но аз не го правя с користна политическа цел, а с абсолютно идеалистична и в някакъв смисъл духовно-егоистична цел да си изпълня дълга и това добро, правилно послание да достигне до повече хора. Разбира се, ако то е качествено и добро, и достигне до повече хора, то ще придобие заряд и ще обедини хора, и ще придобие и политическа тежест. Но това е въпрос на работа. Аз съм реалист, осъзнавам, че времето е малко, осъзнавам, че трябва да се свърши страшно много работа за повече хора да разберат обективно рисковете и да започне да се мисли в решения. Имам тая енергия, търся съмишленици и ако успея до европейските избори да сформирам наистина една бойна група, малка такава, боен отряд, който да влезе в битка за добрите идеи, вероятно бих участвал. Признавам ви, че за мен тази нова ситуация е предизвикателство: да се следят двата избора, особено на национално равнище, изисква много повече ресурс, много повече хора, застъпници и структури и т.н., но добрите идеи успяват да обединят хора, да се привлече нещо разумно. И моята идея е да покажа не само на тези избори, затова не съм се вторачил в тях, а в следващите няколко години, че такова обединение може да се случи на граждански сили, на хора, които наистина милеят за България и дават и решения, и са добри професионалисти. Обединение на хора, които мислят напредничаво без да се срамуват от собствения си народ. Т.е. искам да съчетая модерността и правилните икономически идеи с това да уважаваш себе си, да имаме независимост,  суверенитет и самостоятелност в мисленето, уважавайки другите. Тези крайности, в които в момента се изпада, залитането към ястребовия евроатлантизъм, който е за война с Русия, и съветофилията – тук колко било хубаво в комунизма, това са опасни, неразумни и неправилни неща за България. България има нужда да остави малкия и среден бизнес да си диша и да работи, и да бълва, и да расте, защото тук има добри млади предприемачи и хора с идеи, и да си знае своя център, познавайки историята си, защото това е една велика история с много травми, много опит. Другите народи нямат този опит, само че ние сме го превърнали това нещо по-скоро в бреме – ние казваме: били сме векове под робство. Това е велик опит, велик опит да оцелееш. Трябва да се вземе най-хубавото, да се разберат грешките, които сме правили, и да вървим напред, а не да живеем в миналото. Разбирането на историята има полза само ако ти помага да вървиш напред, не просто да живееш в миналото.

Казахте нещо още в началото на разговора, че по ваша прогноза в следващия парламент пак ще се съберат участващите в “сглобката“. Дали следващият парламент ще има същите пропорции? Силно се съмнявам, че ще е така.

Пропорциите може би ще са сравнително сходни, може би ГЕРБ ще има малко повече депутати, разни формации, примерно като ИТН, които са с по-консервативен профил, ако преминат бариерата, зависи от настроенията, могат да имат малко повече, може и нови играчи и субекти да се създадат, ако аз направя нещо, също може да покаже някакъв приличен резултат, не знае дали ще имаме шанс да играем на този етап. Защото дългосрочно аз смятам, че добрите идеи, пак казвам, винаги успяват да съберат сила – в това съм сигурен, но технологично време е необходимо. И са важни не толкова пропорциите, както казвате, а духът на времето. Защото от това, което аз виждам, имам усещането, че ГЕРБ, ДПС си правят сметката, че в САЩ властта ще бъде взета от консерваторите и от Тръмп, следователно те няма да са принудени, както бяха принудени досега, да играят с някакви крайнолеви, либерални, глобалистки формации, които се държат необолшивишки буквално: истеризират, Зелена сделка, конвенции най-различни, война с Русия и т.н., защото това и тях ги огъва, така си мисля. Те разчитат, че ще могат да сменят и да играят на друг фронт, който е по-консервативният. Не съм обаче сигурен, че те имат силата да уплътнят този фронт, със съдържание да го изпълнят. Т.е. загубиха си българските партии, включително и най-големите, идеологията и каузите. Те вече са деидеологизирани, те са се превърнали в едни професионални сдружения, някакви търговски дружества и т.н., които ти дават добрата професионална кариера, някакво място на семейството, на близки и роднини да бъдат назначени в администрацията, но я няма идеологията, а тя се завръща. Хората имат нужда от някаква концепция:  накъде върви света.

Идеологията на “България може“?

Идеологията на “България може“ аз ви я казах педи малко най-чистосърдечно. Първо, завръщане на нормалността. Тази история и махалото да отива от едната в другата крайност и да се люшкаме, и от най-големите фенове на войната и на Зелената сделка да отидем в ако може всичко да се национализира и социализъм веднага, тук и сега, това е смърт за България, аз съм убеден в това. И едната и другата крайност са опасни. България има нужда от нещо много просто: да си познава центъра и своята идентичност, т.е. да си има себеуважението и да устоява на международната арена като истински силен, стабилен субект и да работи за това бизнеса в България да му се даде въздух да диша – тези неща.

Как ще осъществите тези неща?

Аз още нямам инструментариума, с който да ги осъществя, но това, което мога да направя реално, аз реално гледам, какво мога да направя – тази обиколка, която съм тръгнал първоначална из страната е да се среща с максимално повече хора, които обичат България, да влязат в дискусия с тях, да спорим, да търсим решения, в един момент тези добри идеи да придобият някаква по-голяма обществена значимост. Ако те придобият така обществена значимост, ще се чува много повече това, което аз казвам, което моите съмишленици експерти и добри българи казват. И то без това няма да се мине. Проекти, които са от служебен министър, някой, на който са му направили, са му налели корпоративно малко проценти, някой дал малко пари, в медиите са го вкарали, той влиза, а няма идеология, няма кауза – аз такова нещо не искам да правя. Аз искам наистина трудно, бавно, в разговор с хората, които са информирани, които знаят за това, пробуждане и ако вече суверенът, както казват, има нужда от такова нещо, то може да придобие политическа субектност или както казват, да стане партия. Ако няма, съм си изпълнил дълга, чудесно, прекрасно, изпълнил съм си мисията – аз съм един щастлив човек. Така трябва според мен да се разсъждава.

Желая ви успех и много късмет! 

Благодаря ви много.

Подкрепете движение “България може” като закупите книга от тук.

LIVE: България в окото на геополитическата буря

LIVE: България в окото на геополитическата буря

bulgariamozheMay 28, 20241 min read

КоментарНО с Кузман Илиев на живо Кузман Илиев се явява като независим кандидат на изборите за Европейски парламент с бюлетина…

“Може ли България да е независима?” – среща с гражданите в Троян

“Може ли България да е независима?” – среща с гражданите в Троян

bulgariamozheMay 28, 20241 min read

На 31 май председателят на гражданското обединение “България Може” Кузман Илиев ще посети град Троян, където ще се срещне с…

“Кой контролира парите на българите: лев или евро?” – дискусия с Кузман Илиев в гр. Ботевград

“Кой контролира парите на българите: лев или евро?” – дискусия с Кузман Илиев в гр. Ботевград

bulgariamozheMay 28, 20241 min read

Икономистът и председател на гражданската платформа “България може” Кузман Илиев гостува в Ботевград. На 29.05. 2024г. (сряда) в зала “Ботевград”…

LIVE: Кой контролира парите и живота ни?

LIVE: Кой контролира парите и живота ни?

bulgariamozheMay 17, 20241 min read

КоментарНО с Кузман Илиев на живо Кузман Илиев се явява като независим кандидат на изборите за Европейски парламент с бюлетина…

Кузман Илиев: Мой дълг като човек, следящ икономическите и политическите процеси, е да вляза в битка

Кузман Илиев: Мой дълг като човек, следящ икономическите и политическите процеси, е да вляза в битка

bulgariamozheMay 16, 20241 min read

Предаване: Пресечна точка, НОВА ТВ, 14.05.2024 г. Икономистът, анализатор и телевизионен водещ Кузман Илиев се кандидатира за независим депутат в Европейския парламент.…