Кузман Илиев, икономист и финансов анализатор, основател на организацията “България може сама”, в интервю за Аудиокаста на “Фокус“ “Това е България“

След като на Асен Василев приходите за 2023 г. не излязоха с 2,5 милиарда лева, каква е гаранцията, че за тази година в бюджета ще успее да запази нисък дефицит и ниска инфлация, така необходими ни за еврозоната. Да ги запази, без съответните счетоводни и всякакви други еквилибристики. Гост в студиото е Кузман Илиев – икономист и финансов анализатор, основател на организацията “България може сама“. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус“ “Това е България“, г-н Илиев.

Здравейте и благодаря за поканата.

Какво означава да не ти излязат в сметката 2,5 милиарда? Някой не си е плащал данъците?

Не, не, не. Съвсем не е това. По-скоро икономиката вече не работи с темповете, които трябва. Инфлацията намалява, т.е. тя не намалява, а се забавя темпът, с който расте. Всъщност дайте да го подчертаем това нещо – все още има инфлация и то сериозна. При храните, ако погледнете, пак едни 13-14% са тези, с които се повишават. 

Те се повишават, почти всяка седмица.

Постоянно, да. Това е систематичен проблем като цяло на Европа. Но инфлацията по-скоро забавя темпото, с което нараства. И това е следствие, разбира се, на забавяне на икономиката. От там намаляват и приходите, които влизат в хазната. Какво се оказва, като теглите чертата – че онези изключително ентусиазирани хора, които казваха през миналата година, че всичко е наред, всичко е прекрасно, инфлацията ги е подвела. Тези прекрасни резултати и приходи всъщност се оказва, че са били на хартия и сега заметеният боклук под килима започва да се показва, и започва и миризмата да не е толкова добра. Ние много отдавна трябваше да си дадем сметка, че няма как цялата еврозона да е в стагнация и в рецесия, а ние – не. Германия – вижда се вече, че тази страна е върната в така да се каже икономическия палеолит в някакъв смисъл. За съжаление го казвам, с това, което се случи – че унищожиха нейната ядрена енергетика. Тя е мотор на Европа и наш основен търговски партньор, на България. И това нас да не ни засегне – няма как. То започва да ни засяга много сериозно. Вече се вижда, как поръчките на нашите фирми се забавят, как ІТ-тата полека-лека усетиха удара и все по-малко компании могат да кажат, че гледат с оптимизъм за бъдещето. Освобождават се хора, за които до вчера смятахме, че ще имаме нужда от много с такава квалификация. Дори се говореше, че ни трябват  нови ІТ-та, хиляди, даже да внасяме. Сега забелязваме как добри специалисти, които до вчера са взимали 3, 4, 5 хиляди лева и са имали ипотека, кредит, някаква кола на лизинг, в един момент остават без работа. Това не е майтап. Някои хора подценяваха ситуацията и си казваха: “Няма никакъв проблем, че войната в Украйна се разразява енергийно“. Това е много опасно за нас. Казваха: “Няма никакъв проблем, че в Близкия изток и през Червено море напрежението нараства“. Да ама в един момент могат да се затворят тези подстъпи към Европа, от които Китай вкарва шейсетина процента от вноса си в стария континент. Това не са били проблеми, това е нещо прекрасно – че ние вече нямаме собствени енергоресурси и че цяла Европа е позеленяла страшно много и че европейската икономика стагнира. Ще си караме електричките, усмихнати ще сме всички, ще работим в НПО-то, ще си взимаме 3-4 хиляди лева и всичко ще е прекрасно. Това са фантасмагории. Нормалният българин се бори изключително много с тази тежка икономическа ситуация. Ако тръгнете из страната, ще видите, какво ще ви кажат хората – че изнемогват, че вече запустяват средища на българския дух из цяла България, че ситуацията – тя не е апокалиптична, защото може да бъде обърната, но не е за подценяване. А някакви хора заради политическите им игри, късия хоризонт и много замъгления визьор го изпускат това нещо.

Как може да бъде обърната ситуацията и може ли да стане сега?

Може, но трябва да се действа много смело, много визионерски и да знаеш накъде вървиш. 

Какво трябва да се направи?

Първо, за да имаш икономика, която работи, ти трябва да имаш енергетика, която работи, трябва да имаш енергия. Машините работят с енергия. Колкото по-производителен ставаш, толкова повече неща произвеждаш и правиш. Вманиачили сме се в тая енергийна ефективност. Говорим за нея, но енергийната ефективност ако работи, прави така, че всъщност ти си по-ефективен и ефикасен енергийно, но за сметка на това произвеждаш повече стоки и услуги, така че ползваш повече електричество. Какво се случи в България: рекордно ниско потребление на електричество забелязахме, а в януари месец отчетохме и нещо друго – рекордно ниско производство и рекорден внос. 

За първи път България внесе електроенергия.

Не е за първи път, да ви кажа. Миналата година ноември мисля, че пак месец за месец внасяхме и май месец внасяхме. Тогава това бяха симптоми.

Да, но явно вече ни става навик, защото тогава не го забелязахме.

Да, казва се флуктуация, моментно нещо било станало. Но нас ни убеждават, излизат някакви хора и ни казват, че това е прекрасно. Какво толкова се притеснявате вие, че България внася електричество от Македония?!

Ами, по-евтино го намира.

По-евтинко го намира. Аз бих казал другояче: не, това е изключително опасен симптом за това, че ние всъщност ставаме изключително зависими от Гърция и от Турция. Да си енергиен придатък на Турция исторически е много опасно, тъй като турците все повече вече гледат геополитически тук на региона като на техен. Не е нужно дори да те придобиват териториално, те просто те контролират икономически. Между другото, в някакъв смисъл ние ставаме полека-лека част от орбитата на неоосманизма. Много сериозно се забелязва това по енергийната линия, това си има съвсем реални измерения вече и политически, като политическа проекция в нашия политически живот. Неизбежно, ще се изненадате, като погледнете, какво влияние във всеки момент турската геополитика може да има върху България – за момента не се вижда, но представете си хипотетично, че може да се случи заради това, че българите стават все по-малко, че в определени региони на страната забелязваме сериозно запустяване и обезлюдяване. Ето, в сферата на енергетиката трябва да се действа круто и бързо, защото – да, днес новината на деня е, че започваме Седми и Осми блок с “Уестингхаус“. Нека – няма значение дали са американци, руснаци или французи. Аз съм го казвал много пъти това – енергията не мирише, тя просто е нужна, енергията не трябва да се политизира и геополитизира. Но първо, ако всичко е сигурно по линия на безопасността на българските граждани, това е добре. Ако политическият елемент с това да се каже “Бързо“, така малко на тарапана, бързо да са точно “Уестингхаус“, и няма опасност за българите – пак добре. Сметката няма да е тази, която ни се казва сега, тя ще е повече, но пък поне ще имаме някаква ядрена енергетика. Добре, нека. От друга страна, от гледна точка на нашия собствен ресурс – въглищата, ние се отнесохме страшно безотговорно там и всъщност вече виждаме, как на годишна основа с 40% по-малко те са произвели електричество от миналата година. Това какво означава – че всъщност успяха да ги убият, успяха. Европейската комисия с васалите тук, които са инсталирани за политическо ръководство в България, постигнаха резултата, който искаха.

С квотите?

С квотите. Това е данък. Тези квоти са изключително скъпи. Турците не плащат такива квоти – естествено, от гледна точка на конкурентоспособност те смазват, няма никакъв проблем за тях. Румънци и гърци били направили невероятни инвестиции в солари, гърците конкретно – и в перки, румънците. Те си развиват и всички други форми на ядрена енергетика, развиват също и търсят възможности микса да го обогатяват, а не да го унищожават. Но ние направихме така, че сме вече зависими от гърците и от турците, ама тотално. Ако утре трябва да се изрепчим за нещо на тях – няма да можем да си го позволим. Представете си, малтретирани са българи и прочие, ние ще можем да реагираме. Защото трябва да се съобразяваме с македонците, от които внасяме ток. Представяте ли си?!

Звучи почти невероятно.

Докарахме се до тук за много кратко време. Миналата година по това време ние бяхме по-скоро в топ 3 на износителите в Европа. 

Как с енергетиката може да обърнем картината? Вървим по обръщалото.

Да, обръщалото е много важно, защото вече не става дума за това дали някак да е по-евтинко, а първо да го има и второ – геополитиката, за съжаление, е много важен фактор. Геополитическият риск не трябва да се подценява. Вече говорим за енергийна и продоволствена, т.е. хранителна сигурност, да имаш собствен ресурс. Аз като икономист ще ви кажа, че това за мен е голям удар, да го кажа, тъй като икономистите знаят едно – най-добре е всеки да произвежда, каквото прави добре и да търгува с другите. В момента има ли световна международна търговия? В Червено море – страхотна тапа. Хутите казват: ако продължава избиването на хора в Палестина и Нетаняху е решил да държи тази линия, ние няма да ги пуснем. Това е икономическа санкция срещу Израел – брутална. С Русия не искаме да търгуваме. Американците казаха, пак заради такива протекционистични и екодвижения: нови разрешения за втечнен газ, износ от САЩ към Европа – не. Т.е. и те ни казаха “не“. И в един момент виждате ли – тя, Европа, се оказа абсолютно изолирана, сама, като наритан в ъгъла запъртък, на който от всички страни всеки, който мине, зашива по един шамар.

Защо се получи така, защо се докара до това положение Европа?

Защото се идеологизира изключително много самата европейска политическа класа. Тя просто прие някаква такава крайна форма на зеления радикализъм за това, че нас не ни интересува икономиката, не ни интересува енергетиката, реалността не ни интересува. Ние искаме да си постигнем целите, които тук сме решили на хартия. Някаква тумба от хора, които получават страхотни заплати и в НПО-тата развъртат  много пари, и са много мощни на терен, правят един-два протеста, натискат парламентите и кабинетите. Това е едното. Второ – европейското политическо ръководство, за жалост, не е ръководството на дьо Гол, ако щете, на Кол, на силните фигури от европейското минало. Това по-скоро са едни хора, на които наистина днес САЩ с тяхната геополитическа стратегия успя да им пречупи гръбнака, просто ги пречупи. И като казвам САЩ, искам да кажа така – това е тяхно право и техен интерес, на американците, да искат да доминират всички. Китай иска да доминира всички. Европейците се оказаха между чука и наковалнята и се превърнаха не просто във васал на САЩ, а в едно бреме, защото от там трябва да им дават втечнен газ, а вече не искат, тъй като вътрешното напрежение от американските фирми е много силно:  “Стига сте изнасяли, може да имаме нужда от този ресурс“. Европа остана като една хубава идея. Беше тръгнала много добре през 90-те години, като проект със собствена валута, даже и американците гледаха с уплах, със завист дори и си казваха:  “Гледайте ги тия пък как и са много, и са висока цивилизация“. В следващия момент сами със Зелената сделка, сами с мълчанието по унищожаването на “Северен поток“ по идеологическа линия и тишината, от която Германия бе обзета – сами се озовахме в това незавидно положение. Защо Германия замълча? Та това е нейна инфраструктура. Оставете, че е Русия – можеше да е Китай, можеше да е Америка. Няма значение. Това е твоя инфраструктура и някой я взривява. И този, който я взривява, можеш да му пратиш 10 милиарда, ако са украинците. Или не можеш да кажеш, ако са американците: “Браво, прекрасно!“, защото това е акт на война – това е терористичен акт срещу Германия. Но до такава степен беше тихомълком натиснато европейското ръководство да не гледа интересите на европейците и на местните национални държави, че в един момент с грешна идеология и с икономическо натискане, Европа изостана зад всички. Днес американската икономика е сравнително стабилна, китайската – също, руската – също. Европейската – не. Уви! И вместо да си извадим поуките и уроците, вместо европейците да са първите, които лобират да спре войната в Украйна, която по имигрантска линия натиска Европа, по финансова линия натиска Европа и застрашава и нейното единство… Орбан не иска да се дават тези милиарди на друга държава. Европейските земеделци не искат да се дават така милиарди, като на тях им се спират субсидиите. Но вместо Европа да тръгне да спира тази война, тя изпрати Борис Джонсън, заради който британците напуснаха Европейския съюз, ама се водят част от Европа – да отмени примирието, което щяха да си постигнат, по-скоро мира, който щяха да си постигнат руснаците и украинците. И го бяха постигнали през март месец. Вместо това заблуди Украйна, казвайки: “Ние ще сме с вас докрай. Влизайте, продължавайте в това нещо“. Защото тогава и териториално щеше да е много по-изгодно за украинците. Руснаците влязоха тогава с 200 000, нямаха никакви подготовка да продължават нататък. Сега виждаме, че те днес имат 1,5 милиона армия в резерв и силна икономика. Тогава имаха слаба икономика и 200 000 на терен готови за война. Виждате ли, какъв беше ефектът от санкциите? Така че европейците разгоряха пламъците на войната, днес изоставят Украйна по обективни причини – те просто не могат да смогнат на боеприпасите. Щом в българските официози на Демократическата партия, в някои престижни медии това се говори най-открито – че Украйна е изоставена и че не може Европа да смогне да й дава оръжие…

Все още го смятат обаче за руска опорка.

Не, не, не. Казвам ви, то аз затова го казвам. Когато в “Ню Йорк Таймс“ и тук в неговите поделения, които преписват наготово и каквото им се даде, като мантра го взимат, се заговори открито за това, че има страхотен проблем в Украйна. Първо, няма хора, които да се бият, каквито и оръжия да им се дадат. Второ, наистина няма достатъчно боеприпаси. Русия е най-богатата страна на залежи, на природни ресурси.

И Северна Корея е фабрика на боеприпаси.

Да. И там за руснаци и украинци това е въпрос на живот и смърт. За европейците – не толкова. Да, икономиката е смазана, но все пак те са относително далече, а за американците хептен това не е казус. И когато Европа ще трябва оттук насетне да подпомага изключително затъналите в тази война украинци с много пари, с изключително много пари, които няма, тогава какво правим? Днес дори вижте, до каква абсурдна ситуация се докарахме европейците, които ужким си поставят на първо място като цяло да се преборят с климатичните промени, започнаха да обръщат фондове, които бяха насочени за модернизация на технологиите в посока на позеленяването, обръщат ги във фондове, които подкрепят иновациите в отбраната.

Това беше решено на последния  състоял се преди седмица Европейски съвет – че новият акцент през следващите 5 години  ще бъде отбраната, а не климатичните промени.

Изключително лицемерие, много опасно за Европа. Европа не може да си позволи такова нещо, нито икономически, нито социално. Сътресенията са големи вече и политическите – те започват да се виждат. Това, което забелязваме като протести на земеделците, е в следствие на безумната икономическа регулация в Европа за това да има много тежки стандарти и екоизисквания за производителите в нея, а в следващия момент помощта към Украйна се изразява в това да се вкара евтин внос от страна, която не е имала такива изискванията, когато произвежда.

И от трети страни също – от Латинска Америка.

Да.

Сега обаче, в тази геополитическа ситуация България какво може да направи, за да обърне малшанса си?

Добре го констатирахме, само да върнем за енергетиката финално да кажем.

Да.

Имаме си наши си интереси, които трябва визионерски да ги развиваме. В Маришкия басейн – там трябва трансформацията да започне да се случва: с малки модулни реактори, ядрена енергетика и улавяне на въглероден диоксид, и хиляди възможности. Не да оставим този регион да умре. Не брутален капацитет, който имаме там, десетилетия изграждан, ние да го унищожим и в един момент да останем без нищо, защото просто сме поели някакви безумни ангажименти. Може би за това, за което казвате – за да има преобръщане, за да има ново начало, трябва да започне ревизия на Зелената сделка като пакт и тази инициатива да тръгне от Централна и Източна Европа. Защото ще ви кажа и една оценка, която е неприятна. Централна и Източна Европа, страните, които са новите членки на НАТО в последните десетилетия и на Европейски съюз, са виновни и отговорни за това днес да има такова изостряне между Европа и Русия, защото стара Европа и Германия, и Франция дори държаха някаква нормална линия. Когато 2003 г. американците решиха да влизат абсолютно без никаква санкция от ООН и право да го правят в Ирак, тогава Ширак каза “Не!“, тогава в Германия имаше страхотни брожения. Кой обаче беше пръв да се влиза там, в Ирак, първи на амбразурата? Това са страните от Централна и Източна Европа, за съжаление, това са поляците, това са прибалтийските държави, това са “ястребите“ – новите ние, които винаги сме, без да си даваме сметка, влязохме първи, първи в най-русофобските тежнения. И това го казвам не като някакъв човек, който е симпатизант на Русия или на САЩ – не ме интересуват и едните, и другите. Интересуват ме дотолкова, доколкото можем да търгуваме с тях, да правят инвестиции и да ни уважават. А го казвам като човек, който е загрижен за това, че ако напрежението в Черно море и напрежението между Европа и Русия нарасне, ние ще оперем най-големия пешкир. Защото нали се сещате, ако не дай си Боже това, което вече го допускат като нормално – те полека-лека ни го втълпяват, че е нормално: НАТО да се сбие с Русия, можете да си представите, какво ще се случи! Пак казвам, официалните на Демократическата партия – има такива медии тук, много престижни, които пишат, че войната е неизбежна. Цели броеве им излизат. Аз преди няколко броя им го прочетох и се хванах за главата. Изумен съм от това, което пишеше вътре – че трябва да се готвим да сме тил на Румъния, защото няма страшно от руски десант в Черно море, руснаците не можели да направят десант, те били неадекватни. Това са безумни неща, катастрофични сценарии, които никога ние като гражданско общество не бива да допускаме! Не мисля, че в най-новата ни история е имало момент, в който гражданското общество толкова спешно е трябвало да вземе мерки и да парира безумията, които ни готвят. Ние тук не можем да бъдем пушечно месо на никоя велика сила с нейните геополитически интереси! Ние не можем да бъдем Украйна! Не трябва да бъдем! Ако това се готви, ако това си го мислят някакви хора, трябва да знаят, че срещу това ще има невероятен отпор. Българите осъзнават горе-долу. Нас ни подценяват, но да не забравят – ние сме оцелели седем века сумарно, но пет века в много тежки ситуации, в опит наистина да бъдем първо изчистени етнически. Не просто сме оцелели, ами съществуваме и сме едни от най-старите. Чухте, онзи ден Путин обясняваше, кога са приели християнството, откога съществуват. Ние слушаме и си даваме сметка, че век и половина, два века, три преди тях започваме да сме фактор.

Ние и държавата я правим преди тях.

И ние им даваме, те всъщност приемат християнството век и половина след нас, благодарение на нашата книжнина, благодарение на нашата азбука.

Да.

Големият проблем на руснаците, когато са се създавали като държава е, че не са имали азбука, те не са можели да записват това, което говорят, но старобългарската цивилизация им е дала това. Така че ние имаме право да гледаме на себе си като на  структуроопределящ фактор в Европа с историческо право и задължение да парират такива безумия, които започват да се случват. Та да се върна мисълта ми – ние, Централна и Източна Европа, сме виновниците за това прекалено остро да се подхожда към този конфликт. Рязко трябва да си обърнем позицията, да се опитаме да сме медиатор и дипломатически да прекъснем тази братоубийствена и безумна война, да се усмирят нещата, защото нито икономически, нито военно ние можем да го понесем това, нито енергийно.

Виждате ли такъв потенциал в държавата?

Според мен нашият политическия елит е даден на концесия. Не виждам такъв потенциал, категорично. Нито един от нашите политици не мисли в тези термини. Вие отразявате прекрасно и следите техните анализи – вие чувате ли някой от тези хора да говори за систематични рискове пред България, за стратегически рискове, за стратегическа независимост и автономия, за енергийна сигурност? Това отсъства от техния репертоар, от техния речников фонд.

Отсъства като мисъл дори.

Да. Никой от тях не би тръгнал да каже визионерски, какво ще стане с България след 10-20 години. Това са едни момчета и момичета, попаднали в парламента, защото някой им се е обадил, а този някой им се е обадил, защото знае, че те ще слушат, и каквото им се спусне, те ще го гласуват. Това е невероятно падение на нашата политическа класа, на нашия политически елит! То кота нула е ударена. Оттук насетне вече само нагоре можем да вървим, надявам се. Сигурно можем още да пробием, но не е нужно. Оттук насетне ние трябва да разберем едно – вече ножът е опрял до кокала, вече войната е дошла при нас, при нас е най-голямата щета от това, че хутите са затворили Червено море. Ако Ердоган в един момент – забележете, реши да действа круто, тъй като изпускаме и друг много важен момент – в Близкия изток нещата ескалираха брутално. До момента ние не сме имали такава ескалация, това бих го казал, може би от поне век назад там такова нещо не се е случвало. Израелските сили, които удрят в Рафа, долу в южната част, в която палестинците от Газа се измъкнаха, за да намерят убежище – и там започват удари. Т.е. тези хора са в менгеме, те няма накъде да отидат. В един момент някой от региона, държавна структура говоря, не просто някакви милиции, трябва да ги защити. Не са много опциите кой ще ги защити.

Е Иран, не е ли ясно веднага?

Да, но иранците, ако те го правят, влизат в световен конфликт, защото Америка ще се намеси.

А кой ще ги защити?

Според мен Турция трябва в един момент да се намеси.

А тя дали ще се намеси?

Да, но напрежението е много голямо. Ердоган трябва нещо да направи там. Всъщност “Хамас“, които са основен фактор в Газа, те са от “Мюсюлманското братство“, те са военизираното крило но “Мюсюлманско братство“. Неговият център всъщност е в Турция и хората около Ердоган – той затова ги защитава. Нещата там ескалират и много скоро може да се окаже, че не просто са затворени Червено море и Суецкият канал, ами дори и Босфорът. Тогава за нас ситуацията рязко се променя и ние се оказваме до две изключително опасни войни от гледна точка на миграция, от гледна точка на военна сигурност, тъй като страна от НАТО сме, ние трябва да действаме. Ако не е в едното – в Черно море, където всъщност сега сме на пангара и всички се радват, че там нещата се милитаризират все повече, то трябва в един момент да сме готови, че и по другата линия може да дойде. За тези рискове никой абсолютно в момента в България от нашите политици не говори, не ги осъзнава, не му е приятно, не иска да ги поставя, защото всъщност те не мислят в тези термини, защото нямат самостоятелна мисъл. Те са част от едни групи, които всъщност имат пред кого да се отчитат. За тях е важно на тях да им се каже: “Браво, държите правилния курс“. Всеки, който тръгне да каже: “Ей, хора, накъде върви България? Опасно е за българските деца“, той веднага бива брандиран като путинист, русофил, снишил се, полегнал и не знам си още какви глупости. Обърнахме го така, че хората, които са ангажирани за България, да ги е страх да си кажат, че са ангажирани, да се чувстват самотни, че едва ли не те са някакви луди сред нормалните, които смятат, че е най-правилно да има война с Русия и ние, българите, да сме фронтова държава. Вижте дори сега, дебатът тук какъв е между тях – те се карат кой да хване Външното министерство. Вие можете ли да си представите?! Кога за България е било важно това? Не е, защото нашето Външно министерство в момента има една единствена функция и това е то да бъде високоговорител, с който да се прокламира това всъщност колко велики евроатлантици сме ние и как сме първа писта на най-опасните неща. Ако трябва, ще тръгнем срещу хутите, които ясно казаха, какво правят. Ако трябва да се сбием с руснаците, ще се сбием. Сигурно, ако трябва да влезем и срещу “Хизбула“, ако стане напрежението на север, защото Ливан и “Хизбула“ всъщност са най-вероятният играч, който да помогне на палестинците от Газа. Естествено, ако те го направят, американците ще ги бомбардират, от там Иран ще трябва да помогне на тях, след това Америка ще тръгне към Иран заедно с Израел. Иран го пазят руснаците и китайците – виждате, конфликтът вече е световен. Дано този най-краен сюжет не се разиграе, дано да остане на ниво локални сблъсъци. Ние сме буквално на моста за Азия – това го повтарям, много ми харесва като метафора. Това съм го прочел от акад. Георги Марков – нашият велик историк, да е жив и здрав. И то е ключова, невралгична стратегическа позиция, феноменално важна. Затова и нашето самочувствие, когато преговаряме, трябва да е много високо и като седнем на масата, да кажем: ние сме на важно място, ние сме важен партньор, но оценявайте и че ние искаме нашите деца да са живи и здрави. Това е много важно.

И пак излиза големият въпрос: какво може да се направи в момента в икономиката и финансите, оставайки настрана реакциите в геополитиката? Защото трябва да сме наистина реалисти.

Да. Това, което може да се направи в тази ситуация – връщаме се назад в историята и поглеждаме към един от големите реформатори на Германия, Лудвиг Ерхард се казва. След Втората световна война в Западна Германия се установява един сериозен американски контингент. Де факто Германия, знаете, е разделена на две – Източна и Западна. В западната част американците до ден днешен имат база от 30 000 човека. Казват: почвате тук да градите наново Германия, но Германия е срината. И се поява един реформатор, един политик, икономист, който казва на американските генерали: “Ей, моля ви, само едно ми оставете – икономическата свобода да работи. Има едни регулации на цени, на всичко, което изкривява сигналите. Нашите предприемачи трябва да имат сигнал какво се купува, какво се търси, от какво имат нужда хората – да ги оставим да работят“. Американците казват: “Добре, опитайте, но може да стане по-зле“. За 10 години Германия вече е топ в Европа. За още 15-20 вече става икономическа сила. Говорим за унищожена държава във Втората световна война, унищожена, бомбардирана, размазана. България не е в тази ситуация. България има прекрасни хора, невероятен потенциал за туризъм, все още жива инфраструктура за енергетиката, която умира в Маришкия басейн, но може да бъде трансформирана към новите решения. България не започва от разрушена държава, но трябва рязко да се насочи към нова посока, нов курс на модернизация и най-вече икономическа свобода. Не може българската хазна да живее назаем в условия, в които икономиката расте. И това е вече 7-8 години. Това е пълен абсурд!

Е добре, откъде тогава да се вземат парите за социалните разходи при положение, че икономиката расте, но в бюджета няма пари. Тогава ще-не ще финансовият министър посяга към заеми.

Не. Това е, когато раздуеш разходите всяка година с 8-10 милиарда и в последния месец на годината похарчиш 11 милиарда. Това означава, че не използваш парите добре. Очертай социалните групи, които са уязвимите, работи с тях с това, с което имаш да се справяш. И недей да раздаваш на предприемачите постоянно пари и всички да са свързани с обществените поръчки, а остави повече от парите в частния сектор, в онези, които работят – те да изкарват, да работят, икономиката да расте и те ще пълнят социалните системи. Ние в момента имаме раздути социални системи, раздута администрация и бизнес, голям, особено големият, който е изключително на държавна хранилка и цоца, така да се каже, от общите пари. Това не е рецепта за икономика. Това е рецепта за преразпределение на все по-стопяващата се обща кошница. Не. Това, към което трябва да обърнем, е все повече икономическа свобода, България да стане богата и тогава ще може да бъде и социална, тогава ще може да има високи пенсии. Когато си богат, си социален. А те какво правят – смачкват бизнеса, взимат парите, взимат дългове, раздават ги социално и казват: “Ние сме социални“. И кой може да излезе срещу това политически? Никой. Но българите предприемачи са в условия на все по-високи лихви по кредитите, екоизисквания, абсурдни екоизисквания, които навлязоха. Сега нашите големи компании, 500 от тях, практически въвеждат някаква армия от счетоводители, администрации вътре, които да отговарят на критериите за екоизисквания по т.нар. ESG – еко социално управление на фирмите, корпоративно управление. След една-две години вече и средният бизнес, и малкият ще отговарят на такива критерии. Т.е. бизнесът в България, за да отговори на екоизискванията от Еврокомисията, започва не да се занимава да е ефикасен, ефективен и да оцелява, а полека-лека да отговаря на изисквания, на които не може да отговори. И в основата на земеделските протести е точно това. Те успяха да ги размият, вкараха различни групи при протестиращите и ние повече чуваме за субсидиите. Но аз слушам внимателно, какво казват във вашите репортажи част от земеделците, много ясно го казват – ние сме против не толкова субсидиите, оставете ги тия субсидии там. Ние сме против безумните екоизисквания за торове, за пестициди, за най-различни стандарти вътре, какви условия да се поддържат. Нека има стандарт, но този свръхзавишен стандарт на фона на евтината стока от Украйна, която се внася и няма такива изисквания към нея, това убива производителите, това ги смазва. И аз виждам абсолютно безотговорното поведение на търговските вериги в момента, които се явяват като правителствена агенция, които започват да налагат такива екокритерии на всички по веригата – производители, малки фермери и т.н. Казват: няма да ти купим стоката и да я сложим при нас, в търговската верига, ако ти не отговаряш на изискванията, които ето тук са ни ги пуснали оня ден от Европейската комисия. Последните две стратегии на Европейския парламент – само искам да ви го спомена, защото е интересно, които гледах и между другото, в Брюксел протестиращите ги коментираха. Едната стратегия е за биоразнообразието – така се нарича и на български, и в тази стратегия се казва: задължително до 2030 г. да се намали  с 10% земеделската земя, която да се върне като дива природа. И другото е: 25% от земеделската земя веднага да бъде обърната в биологично земеделие. Торовете там, намаляване на пестициди – 50, 25% орязване. Само че тази екоистерия така направена, ще доведе до по-малко храна, по-скъпа храна. Храната в Европа е една от най-скъпите. Инфлацията при храните, както виждаме и в България, не може да я намалят, колкото и да се мъчат, просто защото няма достатъчно количество. Европа не може да се изхранва, а вече търговията с другите е по-трудна. Това е един от големите проблеми и затова протестират земеделците, защото заради голямото безумие всъщност най-ударени са именно производството на храна, земеделието и енергетиката. А това всъщност е в основата на икономиката – храната и енергията, с която да произвеждаш. Нищо друго.

Имаме ли шанс?

Аз съм огромен оптимист. Много често хората, като слушат моя анализ и в разговори, какво споделям, смятат, че чертая черни сценарии. Не, това са реалистичните сценарии, за съжаление, но когато си даваме ясна сметка за тези предизвикателства, много по-лесно и с по-прости стъпки и по-обединени можем да намерим решения и да не оставяме идеологията да убива икономическата логика, да убива, ако щете, и човещината в някакъв смисъл. Тъй като зад тази идеология, която е на екозеления активизъм, има една човеконенавист. Много са им хората. А хората не са толкова много. Според мен икономиката намира начин винаги да изхрани всички, да се запази планетата. Цялото пазене на планетата и на по-хубавия и чистия живот става чрез онова, което природата ни дава – изкопаемите горива, нефта, газа, въглищата, ядрената енергетика. Те ни помагат да правим диги, да отводняваме, да се пазим от микроби, от най-различни опасности, от бури. Това става чрез разумното използване на ресурсите, които природата ни е дала. Ние обаче се опитваме да направим така, че да сблъскаме човека с природата и едва ли не да кажем, че човекът не трябва да го има. Не, човекът трябва да е в центъра на нещата, в центъра на Вселената – това е замисълът на Бог, а природа да я пазим, като ставаме по-ефикасни и по-умни, а не по-крайни в някаква идеология, която засега води само до страдания, войни и бедност.