- Въпросът е не дали сме част от Европа, а част от каква Европа сме. Решенията минават през диалог, дипломация и икономически силна Европа, с която да се съобразяват американците, руснаците и китайците.
Преди няколко седмици икономистът и политически анализатор Кузман Илиев обяви движението си „България може“. Оттогава интересът и въпросите около него не секват – президентска партия ли е това, партия ли е изобщо и патерица ли е на ГЕРБ и ДПС, каквито критики вече чухме. Националистическа и евроскептична ли ще е тя? Замесено ли е там ВМРО?
За тези и още въпроси потърсихме самия Кузман Илиев, този път не като анализатор, а като основател на „България може“, за да научим на какво се опира, когато говори за амбициозни цели като справяне с демографската криза, избягване на опасността България да пострада при евентуален сблъсък между Изтока и Запада, промяна във фокуса на Европа и мн. др.
„Движението „България може“ не е политически проект и няма за цел да прераства в политическа партия, но не изключвате възможността да участвате в европейските избори“ – правилно ли разбирам посланията, които прочетохме около движението?
Не съм казал, че няма за цел да прерасне в политическа партия, а по-скоро не е дошъл моментът и етапът, в който това нещо да е на дневен ред. Защото създаването на политическата партия предпоставя да има проблеми, които всички виждаме и даваме решения като общественици, граждани, като експерти и анализатори, и впоследствие може да се претворят в някакви политики. За да имаш политическа партия, то трябва да има обективна нужда у хората за това нещо, да има електорална тежест, да бъде търсено.
За мен абсолютно нормалният и органичен път въобще за създаване на такова нещо е първо да се поставят проблемите, да се съберат хората заедно, да направят движение и ако има нужда и има подкрепа, това може да се превърне в политическа формация. Никога не е стоял въпросът дали е възможно. Възможно е. Въпросът е, че за да е органично, трайно и наистина да има нужда, трябва да се измине един дълъг път, в който да се тестват тези идеи и да се тества дали се събират такива хора.
В България как се правят политически партии? На някого, който набере някаква популярност, му се наливат пари от някакви олигарси, той хваща определена политическа линия, преливат му се от дадена партия гласове, той влиза вътре и става удобният партньор на другите политически безхаберници. Въобще не е това идеята ми. Искам да се види, че може да се направи нещо органично, нормално и както трябва по тази линия в България.
Критиците Ви обаче не се забавиха с коментари като „ГЕРБ и ДПС си стягат поредната патерица през ВМРО“ и дори ви наричат „назначена опозиция“.
На тези хора, които споменахте като партии, приближените до тях медии използват такъв тип етикети – за „назначена опозиция“. Тоест те сами си го казват, че го правят това, така ли? Става някаква сериозна галимация и объркване в хората, които го говорят. Но аз се раздам, че го правят, защото показва, че се чувстват заплашени, притеснени, че се появява нещо, което има тези, събира в себе си хора, които досега не са се занимавали идейно с по-скверната страна на политическия ни живот и по тази линия започват да си изпускат нервите. На мен това изключително много ми харесва!
Виж още: Икономистът и телевизионен водещ Кузман Илиев обяви ново гражданско движение
Откровено и директно ви отговарям и на въпроса за ВМРО – ако аз Ви кажа, че не ме подкрепя ВМРО, но в реалността аз съм в техни листи, нали си давате сметка, че реалността е по-силна от думите?! За това предлагам на онези, които говорят тези фантасмагории, да видят в реалността дали аз ще бъда в листа на ВМРО или ще имам своя листа и ще изградя нещо свое, което няма нищо общо като идеи, концепция и политическа игра с някоя от съществуващите партии.
Иначе коментари може да има всякакви, нормално е. Като видиш някой, който те притеснява, се опитваш да си обясниш неговото появяване, неговите тези с неща, чиято крайна цел е да го омаскариш. Нормално е, това е част от политическата игра, но на мен много ми харесва, че са уплашени. Това е целта.
Близкият до президента Александър Маринов каза в свое интервю, че имате потенциал да влезете в парламента. Комплимент ли е за Вас подобно очакване, което пък от друга страна даде повод да ви свързват с президента Радев?
Виждате ли, че се получава малко шизофренна ситуация, в която практически аз съм обвързван с всички партии, които съществуват, независимо от техните антагонизми. Абсолютна истерия е положението в България по отношение на политиката и затова нормални хора все по-малко влизат в нея. Идеята е точно това, когато някой тръгне с идеи органично да прави нещо, ние да го омаскарим, да го уплашим, да го охулим, да го вкараме в съществуващите вече схеми и различни провалени партии (до една от тези, които изброихте, са провалени), да обвържем това нещо с тях и то да не получи никаква подкрепа и така следващите да се откажат да участват в политическия живот.
Само мога да се радвам, че хора като г-н Маринов виждат някакъв потенциал. Но така, както аз не мога да откажа някаква подкрепа на хора, които ме харесват, така и не ме интересуват онези, които Вие нарекохте критици, и които говорят безпочвено, без аргументи, без да слушат какво им се казва, а си излизат с техните клишета. Това са хора, които се поглеждат себе си в огледалото, когато говорят за другите. Те изхождат от техните страхове, от техните разбирания как се прави политическа формация.
Те си представят, че както Радев създаде ПП, като ги посочи, така и с всичко останало – че ако някой, който е бил приближен до Радев, каже хубава дума, това означава непременно нова партия на Радев. Разбирате ли тяхното изкривено мислене колко е жалко и какви ниски нива е достигнало на морал, на разбиране? Изключително цинично е! Но ги разбирам. Разговорът тук обаче отива в една експертиза, която е по-скоро в сферата на психологията, психиатрията и неща, в които нямам чак такъв бекграунд.
Виж още Александър Маринов: Нови партии ще разместят пластовете в политиката
Да поговорим за идеите, за които обявихте, че ще работите. Казвате, че сте против крайния евроатлантизъм, но може ли да обясните какво тогава е евроатлантизъм, който не е краен?
Много просто. Ние сме част от Европа. Не можем да се вдигнем и географски да се преместим някъде другаде. Въпросът възниква не дали сме част от Европа, на които сме стожер културно и цивилизационно, а част от каква Европа сме. Това е нещо, което никой не поставя под въпрос и под съмнение, което за мен е обидно. Това е липса на самочувствие. Ние сме част от Европа, която се самоуби икономически и енергийно ли? Европа, която налага безумни идеологии, с които само сблъсква собственото си население и търси постоянно някой да е жертва на някого по линия на цвят на кожата, на сексуални предпочитания и какви ли не други измислици, а не хората просто да са качествени и това да се оценява. Или сме част от Европа, която е силна икономически и енергийно, защитават се правата на хората, няма изкуствено разделение, признава се християнството като стожер на културата, или иначе казано – нормална Европа.
Мисля, че в момента Европа не е нормална. Истинските европейци и истинските българи трябва да се борят за истинските ценности на Европа, а не тези, които се превърнаха в някак изкривени, но са на първа линия. Това е т.нар. краен радикален евроатлантизъм, в който приемаме абсолютно всичко, което идва от Европа или от евроатлантическите ни партньори, независимо че в самите тях има страхотен дебат по темата. В САЩ има консерватори на Тръмп, които искат Америка да е силна, уважават си паметта, статуите. Има и хора, които искат Америка да е навсякъде, да хвърлят бомби по всички, човек да не знае какъв пол е и да се бутат всички статуи. Това не е една и съща Америка. Аз харесвам първата, не харесвам втората. Само че в България, когато идва от второто, се казва – „това идва от Америка и е прекрасно“. Не е прекрасно, това е опасно и за Америка, и за Европа, и за България.
В този смисъл на мен всички, които в България абсолютно безкритично подхождат към ключови въпроси като това трябва ли да има война между НАТО и Русия, за което вече говорят европейските лидери, като че ли е разходка в парка, това е въпрос от фундаментална, историческа важност за оцеляването на Европа и на България в частност. Изключително опасен проблем!
Има ли различни решения този проблем? За мен има – през диалог, дипломация, през икономически силна Европа, с която да се съобразяват американците, руснаците и китайците. На терена не виждам такъв тип решения и такъв тип критично мислене. Затова предлагам не радикален и безмозъчен евроатлантизъм, а солиден и разумен прочит за това какво е Европа.
А тя е силна като обединение на отечества и нации, които си знаят езика, традициите, културата, уважават се едни други и заедно измислят решения, които са полезни за всички. Европа беше изградена в началото като един съюз, в който имаше стомана, енергетика. Сега вече няма стомана и енергетика, защото Зелената сделка я унищожи. И Европа се готви за война, излиза все повече и повече срещу най-мощната ядрена сила в света. Струва ми се суицидно, опасно. Има наклон за самоубийство на Европа, който трябва да бъде прекъснат и сега е моментът да се случи.
Казвате, че ще работите и за това България да избегне риск от евентуален сблъсък между Изтока и Запада, но разполагаме ли с ресурса като държава да избегнем такъв риск или пък вие като едно младо движение?
Аз не казвам, че само България може да направи абсолютно всичко, или само едно движение, или някаква партия може да повлияе на тези процеси. Това, което обаче може да се случи, е да си изпълним дълга в някакъв смисъл. Ние знаем, че това не е правилно, знаем, че вървим към катастрофа. Това дали сме малки или големи няма никакво значение. Ние трябва да бием камбаната, че това е изключително опасно и за Европа и за България.
В един момент според мен лунатиците, които ни водят към това, ще се пробудят, когато срещу себе си видят повече такива хора. Но това започва от по-малка бройка хора. Макар че аз не мисля, че в България са малко тези, които разсъждават така. Мисля обаче, че не са чути и че са уплашени, обезверени и гледайки какво се говори в медиите, на тях им се струва, че са самотни. Чрез движението, което правя, давам своя дан с моите съмишленици към това да покажем други хора, които разсъждават трезво, хора, които обичат България, които вярват в европейската цивилизация, но имат друг прочит за нея. По този начин да се опитаме да съберем и привлечем още хора, с които да ни се чуе гласът.
При мен абсолютно органично се случва тази еволюция в ролите. Посланието, от това, което говоря, е едно и също десетилетия – откакто разсъждавам и се развивам. Досега бях анализатор, правили сме и с вас интервюта в платформите на Dir.bg. И какво от това?! Какво от всичко онова, което казах преди няколко години, когато като гражданска квота усетих, че има нужда да участвам в дебата за България. Аз казах, че ще дойде Зелена сделка, която ще смаже въгледобива, ще направи Европа изключително не конкурентноспособна, това ще удари Германия, ще удари и нас, целия континент загива икономически, защото китайците дърпат, американците дърпат.
Второто, което виждах, беше брутална инфлация. Третото и най-важното, което откроявах и в телевизионни предавания – ще има война в Източна Украйна, ще ни завърти и е много опасно за нас. Водещите буквално ми се смееха, защото това тогава никой не го говореше, никой не следеше корените на конфликта там и как той се разраства. И разбира се, мигрантската криза, за която още тогава беше ясно, че от няколко посоки може да се зададе – дали от Украйна, дали от Турция, където Ердоган това нещо го търгува, а ние сме на кръстопътя – на моста за Азия. Тези неща откроявах.
Хората буквално се забавляваха и ми се смееха. В един момент всичко се случи, видях, че съм прав. Но няма значение кой е бил правият, а че и други хора го говореха. Следователно трябва да се премине под друга форма на обществено действие. С повече политически заряд, за да може тези идеи да не останат във въздуха. Защото вече са застрашени моите близки, детето ми, хората, държавата и нацията, които обичам. И аз давам своя принос, а на някой как му изглежда в рамките на политическите им ежби за регулаторчета, за позицийки и фондове, кюлчета, касички и пачки, мен не ме интересува и го казвам абсолютно откровено и чистосърдечно.
Понеже споменахте Зелената сделка, как ще я предоговаряме със скромния си политически ресурс, ако не успяхме да предоговорим и Плана за възстановяване?
Вие сте права, но въпросът и тук е принципен. Дори хипотетично да не можем да направим нищо, трябва ли да стоим и да гледаме как се унищожава нашата енергетика, оттам икономиката и оттам демографската криза, заради която се движим към пропаст и изчезваме като нация?! Една от най-бързо топящите се в света нации сме. Това, което можем да направим, е да дефинираме нашия интерес, да кажем, че въгледобивът е стратегически ресурс за България и трябва максимално дълго да го оползотворяваме, за да можем междувременно умно и стегнато да извършим трансофрмация в нашия енергиен център, например Маришкия басейн, да започнем да внедряваме новите технологии, но икономически грамотно, така че да не се унищожим сами и да затворим каквото имаме, без да можем скъпите неща да ги внедрим.
Виж ощеКузман Илиев: Кабинетът „Петков“ заложи енергийна клопка на Радев и служебния кабинет
Виждате вече на пазара на енергия парадокси с отрицателни цени. Това означава, че ще има инвеститори, на които буквално ще им гръмнат в ръцете инвестициите, които са направили. Те стават много изнервени, търсят пари от държавата, фондът не е пълен, оттам вече се бърка в хазната. Тоест ние имаме поредица от грешни икономически неща. Ако ясно видим къде са ни проблемите и ги заявим на нашите европейски партньори, попритиснем нашите политически калпазани, както ще ги наричам вече, защото не заслужават да ги наричам с думата елит, в един момент мисля, че наистина може да се стигне до ситуация, в която гражданското общество да обърне процеса и Зелената сделка да бъде предоговорена и преосмислена.
Това го правят фермерите в Париж, отиват и в Германия. Вече много хора видяха, че Европа се самоубива икономически, енергийно и земеделски. Ако стане по-масово това движение и се чува от повече страни аргументираният разговор и добрите идеи, мисля, че е реалистично в алианс с поляци, унгарци и австрийци да има в рамките на Европа сериозен консенсус за това, че е нужда промяна.
Самата Урсула фон дер Лайен стигна до този извод. Тя вече говори, че при нов мандат ще индустриализира. Да де, но някой направи деиндустриализация и това бяхте вие, г-жо Фон дер Лайен. Тоест трябва някаква отченост. Ние българите в момента забравяме, че гражданите са онези, които са са господарите на политиците на национално равнище, както гражданите на Европа са господарите на онези, които дори не са избрани в ЕК. Това тихомълком, скромно и с наведен нос ние да подминаваме стратегически рискове, които могат да унищожат и да застрашат стандарта на живот и в някакъв смисъл и мира, това е абдикация от отговорност. Аз не мога да си го позволя и каквото мога, дори в рамките на малкото и на моите съмишленици, с каквото разполагаме, трябва да говорим. Мисля, че ще има и други, защото добрите идеи също са заразни, не само лошите.
Тоест, ангажирате ли се, че ако влезете в ЕП ще работите за предогавяряне на Зелената сделка? Ще стигне ли тежестта на гласовете ви? Питам, защото сме виждали вече да се окаже след изборите, че един глас не е достатъчен да промени нещо.
Откровено ви казвам, че не се и замислям дали ще ми стигнат гласовете. Аз правя това, което трябва да направя. Надявам се тази платформа, европейските избори и националните избори да са добър инструмент да ме чуят повече хора. Ако хората имат нужда от това, ще ми стигнат гласовете, ще има и още и това ще има електорална сила. Ако не ми стигнат гласовете, аз съм си изпълнил дълга, казал съм си рисковете и продължавам да се боря с инструментите, с които разполагам. Нямам милиони от олигарси, които да ми налеят и да ми направят изкуствена партийка, нямам мутри, с които да притеснявам хората, не искам и да бъде така. Така че за мен абсолютно всичко е победа. Няма вариант, в който да се почувствам, че нещо не съм успял да направя. Дори самият факт, че в момента с Вас водя този разговор за мен е възможност.
Вече отговорихте на въпроса на крайния евроатлантизъм, но искам да изчистим и въпроса за крайния евроспектицизъм. Да разбирам ли от казаното дотук, че не сте и краен евроспектик?
Категорично! Аз съм убеден европеец и то като горд българин, който е основател на европейската цивилизация. Това няма да се уморя да го повтарям, защото българите са забравили, да не кажа, че не го знаят – че са една от трите оригинални европейски цивилизации, заедно със старогръцката, с латинската и старобългарската. Българите като държавна политика са дали азбука на 400 милиона европейци. Тоест българите имат правото и задължението да се борят и да отстояват идеите за това, че Европа трябва да е силна, нормална, разумна и уважаваща културното си и християнско наследство, разбира се с уважение към всички етноси и религии, но не премълчавайки фактите за това как тя е сигнала дотук да е толкова богата.
Аз изхождам от позицията, че толкова много обичам Европа и България, че искам да се борим да ги направим силни, а не да ги унищожаваме. Тъй като Европа, с това, което е тръгнала, по линия на културната война, която се води срещу корените на Европа – именно идейно християнските, войната, която се води срещу Европа с това да се вкарват нелегални мигранти като политика, които да избират впоследствие правилните партии, които са ги вкарали, но тези хора не искат да бъдат европейци и да се интегрират, искат културно да променят устоите на Европа, Европа, която енергийно се самоубива и икономически и вече е един запъртък … Целият индустриален бизнес от Германия избяга в САЩ, защото там има условия за бизнес и американците привличат европейския капитал и Европа остана като една склерозирала бабка, която ходи с някакво пуделче, както е модерно. Това на мен не ми харесва. За мен истински обичащите България хора, трябва да се борят за подобряването на тези ценни неща, а не да си затварят очите, примиренчески да мълчат и да казват „понеже харесвам Европа, няма да кажа, че не ми харесва тя накъде отива или че се готви за война с Русия или че си унищожи енергетиката. Това е абдикация от дълга, който всеки от нас има – за защити това, което смята за ценно.
Като казахте „ценно“, такова е и справянето с демографската криза, която също си поставяте като приоритет. Как според Вас да спрем изтичането на хора в чужбина, да повишим раждаемостта и да обърнем тенденцията на застаряване на населението?
Правим анализ на демографската криза и казваме откъде идва тя. Хората бягат от България. Хората у нас са сред най-болните европейски населения, с много лоша превенция, с много слаб достъп до добра здравна услуга по ред причини – високо ниво на доплащане, което удря техните перспективи и сигурност. За да се спре всичко това най-важно е първо да се възстанови доверието към институциите и към България като държава. Да се види, че на руля на политическия ни кораб има сериозни хора, не истерици, не чуждопоклонници, не хора, които не се опълчват, когато видят нещо опасно за България.
А такива, които обичат България, имат различни солидни идеи и това нещо се препредава и у гражданите, които работят от сутрин до вечер, за да си плащат сметките, като усещане за стабилност и предвидимост. Когато имаш едно такова усещане за предивдимост и стабилност и в икономиката има ясни политики, които водят до насърчаване на инвестициите, защита на собствеността, привличане на инвестиции, сигурност, че няма да се вдигат данъците и да се правят резки ходове в пенсионния модел, хората започват да планират по-дългосрочно. Казват си „Ще направя бизнес, защото данъците в България като че ли няма да се вдигат, тъй като хазната е стабилна. В България обаче е обратно и хазната е на червено години наред. Постоянно говорим за вдигане на данъци. Вие ако сте предприемач, никога няма да направите нещо ново, ако не сте сигурен, че имате достатъчно пари да ги загубите без проблем, защото знаем, че предприемачеството е риск.
Ако си направим средата прогнозируема и проектираме солидни хора в ръководните позиции в държавата, оправим си културата, масовия спорт, достъпът до здравна услуга и базови неща, доверието ще се завърне у младите хора, които ще повярват, че има смисъл да останат тук и да си възпитават децата, да раждат и т.н. Това са икономическите неща, които изброих, но най-много ме притеснява липсата на дух и обезверяването на българите, които са станали изключително нихилистично настроени към собствената си история и народ, което е вследствие на превзета образователна система, не познават всъщност те са наследници, хора, които са се борили и са умирали, за да сме свободни, давали са реална жертва днес нас да ни има, и много лесно и с лека ръка сме склонни това нещо да го пропиляваме, да го изоставяме и да не се борим за него.
Всичко е в духа! Ако се завърне усещането, че е гордост да си наследник на такива духовни гиганти, като започнем да прибавяме и добрите идеи в политиката за това как да се прави икономика, появят се и инвестиции, защото има прогнозируемост, премахнем всички тези безсмислени мафиотски изпълнения, които са толкова жалки и смешни и в крайна сметка дори хората, които ги правят, не могат да си изхарчат парите, съм сигурен, че много бързо можем да обърнем този мач.
За да не излезе, че голословя, давам пример с историята – когато през 15 век Османската империя овладява тотално нашите земи, българите остават 800 хиляди души. През 19 век вече са над 6 млн. В рамките на чуждо политическо потисничество българите се множат и побеждават, защото са се появили духовни водители, предриемаческа класа, която в рамките на империята е успявала да търгува, и сме създали водители, които са направили така, че народът ни да вярва, че има смисъл да се наричат българи и да се множат.
Така че, в тези два компонента – икономика и дух, за мен е заровено кучето по линия на нашето демографски изчезване, така както сме започнали да го правим. Според мен е дошло време да си променим и житейската философия, няма да стане с промяна на политическата и икономическата системи. Трябва да разберем, че трябва да правим много неща, които са на пръв поглед дребни, но са правилните и във времето ще видим масово подобряване на всичко.
Какво имате предвид под идеята за записване на правото на разплащания в брой в Конституцията, което лансирате заради „опасност от дигиталното евро“? Питам, тъй като в България и ЕС няма забрана за ползване на пари в брой.
До преди COVID-19 нямаше и ограничение за това да ходим в парковете с маски, да си бием шотове и да не можем да излизаме от вкъщи. Това, че не предстои, не значи, че не можем да го видим в реално време. Дигиталното евро е антиутопия. Това значи в реално време тези, които управляват парите ни – Европейската централна банка, да вижда всеки ваш разход за какво отива. Дори сега в кредитните карти може да си следите въглероден отпечатък. Понеже въглеродната обсесия и крайност в реалността не може да се реализира с темповете, които искат нашите еврократи, те си казват „нека контролираме напълно парите и когато някой направи прекалено много въглероден отпечатък с покупките си на месо, кара си колата в Германия, например и прави излишни турове с колата, тоест замърсява без да е нужно, започват наказателни точки – по-труден достъп до кредит, отрицателна лихва.
Правителството иска да харчиш, но ако не го правиш, не движиш икономиката и … наказателна лихва. Сметката ти започва да се топи и имаш крайна дата, в която може да нямаш нищо в нея. Това е антиуотпия и означава пълен контрол над обществено-икономическия живот, защото парите опосредяват почти всяка икономическа трансакция. Така че, ако кешът е записан в Конституцията, това е малка, но важна спънка пред това да се мине изцяло на дигитализирани пари. Припомням ви, че когато тираджиите в Канада отказаха да сложат маските и да направят каквото Трюдо им беше казал, той им спря парите, замрази ги и хората не можеха да си нахранят децата. Затова съм особено скептичен към това политиците да управляват парите ни и не бих им дал властта напълно. И това е една маневра, с която да си оставам малко повече въздух и свобода.
Можете да подкрепите „България може“ като дарите средства за развитието на обединението или като закупите книгата на Кузман Илиев.
