В еврозоната ще ни приемат, защото така трябва и защото искат да направят дигитално евро, с което да контролират изпълнението на „Зелена сделка“. Ако можеш да изключваш хора, които потребяват изключително много въглеродни емисии, тоест ядат месо, карат кола и общо взето живеят нормално, трябва просто да можеш да им спреш парите, така че те минават на този ход. Това казва пред „Труд news“ икономистът Кузман Илиев.
– Ще участвате ли в изборите за Европарламент и в предсрочни избори за 50-о Народно събрание, господин Илиев?
– Не отказвам да участвам, но честно казано, не зная дали ще съм готов, защото аз и моят екип сме много прагматични. Ние гледаме реалностите. Много малко време сме имали да работим, за да може тези идеи, които защитаваме, да стигнат до повече хора и да бъдат разбрани. Основната ни мисия – посланието за добрите идеи за България да стигне до повече хора. Така че има го това изкушение, но доколко в практиката ще имаме време да се случи, не мога да кажа. Това е искреният отговор.
– Докъде стигнахте с писането на меморандума за преговаряне на „Зелената сделка“?
– Готов съм и ще се радвам „Труд news“ да ме подпомогне, тъй като вестникът е една от най-уважаваните консервативни медии в България в разпространението на тези идеи. Имах колебание дали да пусна този изключително важен продукт в политическото ни пространство или първо да премине през организации и експерти, които да го подпишат, но меморандумът е готов и въпрос на седмица да излезе в публичното пространство.
– Може ли предварително, накратко да ни кажете какво съдържа той – какво точно искате да се предоговори, може би да не се затварят въглищните централи?
– Мога да кажа, че това, което трябва да направим, е, че трябва да започнем стратегически и да обясним на нашите европейски партньори, че нашите въглищни централи от доста години са спазили всички критерии, за нас те са стратегически ресурс. Това е много важно, защото това, което не се разбира в България, е, че ако централите затворят, има опасност цялата електроенергийна система да гръмне. А това означава проблеми за Европа, която е свързана с нас в общ енергиен пазар. Цялата философия на този меморандум е да дадем технически решения, с които да се отложи затварянето на въглищните централи, да помислим стратегически за ядрената енергетика, съобразена с нашите нужди и най-вече да преосмислим идеята за това, че квотите на ЕК са абсолютен данък с цел унищожението на нашата въгледобивна промишленост и енергетика в региона. Тези квоти да бъдат под някаква форма смекчени, олекотени, ако може за известен период дори да не се заплащат.
– Смятате ли, че ще изпълним критериите за еврозоната и ще приемем еврото от началото на 2025 година, каквито заявки има властта до този момент?
– Това са два коренно различни въпроса. За изпълнението на критериите категорично съм убеден, че не можем да ги изпълним. Освен инфлацията, която е много висока, почти 3,1 – 3,2, постоянно над това, което трябва, над трите държави с най-добра инфлация, ние имаме и дефицит, който е по-висок отколкото трябва. Тоест ние не изпълняваме и Маастрихтските критерии. Дефицитът помпа инфлацията защото вкарва пари отвън, вкарва пари от чужди спестявания, от европейски спестявания и това вдига инфлацията Темата за приемането на България в еврозоната не е темата за критериите. Това го знаят вече и децата. Това е политическо решение на Европа да покаже, че е жива и не е в будна кома, тъй като след като видяхме, че тя стана буквално икономически и енергиен придатък на САЩ, които днес се изтеглят от Украйна и казват – оправяйте се, плащайте сметката, влизайте във война с Русия, каквото искате правете, Европа и Макрон, който говореше, че НАТО е в будна кома, днес се прави на най-големия войнолюбец и иска да прави Европа геополитическа сила и за целта европейските политици искат някакви успехи. Тези успехи се изразяват в това еврозоната да се разширява. България не отговаря на критериите, но и Хърватия не отговаряше, а я приеха.
Ще ни приемат, защото така трябва и защото искат да направят дигитално евро, с което да контролират изпълнението на „Зелена сделка“. Ако можеш да изключва хора, които потребяват изключително много въглеродни емисии, тоест ядат месо, карат кола и общо взето живеят нормално, трябва просто да можеш да им спреш парите, така че те минават на този ход.
– Тук е мястото да Ви попитам, след като казахте, че една от основните цели на „България може“ е конституционна защита на разплащанията в брой, защо това е толкова важно и как може да се случи?
– Австрийците го въведоха в конституцията си, а швейцарците работят в тази насока. Изключително важно нещо е това. Днес голямата инфлация, която виждаме, е следствие на хартиените пари. Когато има хартия, може да отидеш в магазина и да си купиш нещо, защото притежаваш банкнотата. Когато обаче всички пари и плащания са дигитални, и в реално време те излизат на екраните на гуверньорите на централната банка в еврозоната, това, което се случва, е, че те казва така – ние виждаме вашите покупки, виждаме ще ползвате много телешко месо, виждаме, че не яденето буби, виждаме, че карате колата много често, вие сте преминали вашата квота от кредитния рейтинг с въглеродни емисии, които ние сме изработили. Затова, ако продължавате това да го правите, ние ви въвеждаме негативна лихва върху депозита при нас. Това е форма на финансова репресия, но тя става абсолютна възможна, когато всички разплащания са дигитални. Абсолютно в реално време ние го видяхме това нещо в Канада, когато Трюдо спря парите на тираджиите и хората не знаеха как да си нахранят децата. Това е изключително опасна власт на който и да е политик да се даде в ръцете. Ние също мисля, че можем да вземем пример от австрийците. Да го запишем това в Конституцията и да се знае, че никой не може да контролира нашите парите.
– Според вас какъв ще е ефектът от влизането в еврозоната и основателни ли са опасенията на някои икономисти, че инфлацията може да нарасне?
– Не зная от какво са продиктувани опасенията на тези икономисти, с оглед на това, че България винаги има много по-висока инфлация от средната за еврозоната. Това е така, защото ние сме в борд с еврото, вързани за него и сме периферия. Парите идват при нас, едва когато са обиколили цяла Европа, вдигнали са цените и са дошли тук. Така че ефектът върху България от влизането в еврозоната няма да бъде абсолютно никакъв – нито в положителна, нито в негативна посока, защото еврото е една валута, а валутите не правят богатство. Богатство се прави, когато работиш здраво, спестяваш и инвестираш.
– В Хърватия въведоха таван на цените на редица основни храни няколко месеца след влизането им в еврозоната. Смятате ли, че може да се наложи това да бъде направено и в България, за да няма спекулативно увеличение на цените?
– Таван на цените означава да изчезнат стоките. Това в България е играно през деветдесетте години с хляба и тогава правителството сложи таван на стоките от първа необходимост, след което те изчезнаха. Защото за да ги произведеш, струваше по-скъпо отколкото да ги продадеш. Няма предприемачески мозък, който да направи това. Но тук проблемът е друг. Всъщност, не би трябвало да има кой знае какви покачвания на цените след влизането в еврозоната, защото ако има такива спекуланти, които тогава могат да си позволят да го направят, защо не го направят сега? Истината е, че можеш да повишиш цените, ако има кой да ги плаща. А проблемът е, че българите стават все по-бедни. Дори и да вдигнеш цените в еврозоната, да речем по магазините да ги закръглиш нагоре, това което ще стане е, че ще ти спаднат оборотите и ще си принуден да смъкнеш цените. Идеята за цените е, че те отразяват реалната покупателна сила на хората. И дори и да има някаква истерия в началото, то тя е краткосрочна.
– С влизане в еврозоната нивото на минималните задължителни резерви на банките от сегашните 12% ще бъде намалено на 1 на сто. Как това ще се отрази за кредитирането?
– Това е безспорен негатив на еврозоната, Означава относително по-ниски лихви, отколкото иначе би имало. Аз като консервативно мислещ икономист казвам, че е негатив, но някои биха се зарадвали – по-ниски лихви, означава вземане на повече кредити. Това означава и повече спекула. Вземате кредити, купувате пет апартамента, идва кризата, фалирате. Това сме го играли много пъти.
– Защо еврозоната си позволява това, след като е негатив?
– Защото тя може винаги да спаси всяка една банка като напечата евро. В борда не можем сами да печатаме левове и затова са им относително по-високи резервите. Но нали си давате сметка, че нашите търговски банки които миналата година раздуха в предкризисна обстановка кредитите с над 20% и сега могат да се окажат в много тежка ситуация, въпреки че не сме в еврозоната.
– Лихвите по кредитите и депозитите в страната са значително по-ниски от средното ниво за страните от еврозоната. Смятате ли, че това ще се промени с влизането в еврозоната?
– Да, ние полека-лека ще си уеднаквим лихвите. Но се получава нещо, което е много опасно.- Когато при тях лихвите вече са по-високи, при нас те още са ниски, защото имаме валутен борд. При нас глупостта и спекулата продължават по-дълго. И обратно, когато те си смъкнат лихвите, за да си подхранят икономиката, при нас са изключително по-високи, което е стабилизиращо, но забавя нашия икономически растеж и прави нещо много страшно – привлича заради по-високите лихви едни горещи пари, които отиват на пазарите на финансови инструменти. И нашият пазар се срива най-много в Европа. Това е играно през 2009 г., кризата като дойде ние бяхме най-сринатият пазар. Имаше едни портфейлни инвестиции, които избягаха от България. Т. е. заради борда ние вървим със закъснение и това предизвиква икономически проблем.
– Работодателските организации искат да бъде променена формулата за определяне на минималната заплата в страната. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?
– Правейки формулата малко като дямола прочетохме евангелието на Европейската комисия. Не си дадохме сметка, че не можем да вземем средната работна заплата на страната и от нея 50% да направим минималната – ей така, ангро. Защото вземайки средната работна заплата за страната вие се подвеждате, вкарвайки в един кюп София, където доходите са по две с Видин, Монтана, Благоевград, където заплатите са много по-ниски. За София минималната работна заплата не е никакъв проблем, но за Враца и бедните региони е изключителен проблем. И резултатът е растяща безработици, обезлюдяване и невероятен натиск върху предприемачите. Това е изключително опасна политика. Формулата освен това отразява минал период, когато цените и доходите са растяли. Сега влизаме в период на забавяне на инфлацията, което означава, че сумата която ще се получи от формулата ще е още по-тежка.
– От средата на годината стартира процесът по излизане на домакинствата на свободния пазар на ток. А парламентът реши, че трябва да бъдат осигурени пари от държавния бюджет за Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Смятате ли че това ще бъде достатъчно, за да няма поскъпване на тока за домакинствата?
– Хората трябва да се подготвят, че токът ще поскъпва. Няма как да продължаваме да ги заблуждаваме. Ще се наложи да платим цената на „Зелената сделка“, която унищожава нашия енергиен потенциал във въглищната енергетика. Има и изключително забавяне с нашите ядрени мощности. Ние внасяме електрическа енергия от Гърция, Турция, Сърбия и дори от Северна Македония. Ще трябва да се вдигне цената на тока за потребителите. Виждате, че във фонда за енергийна сигурност не останаха пари. За компенсация на по-високите цени на тока може да се търсят пари през бюджета, но това означава, вдигане на данъците. За мен е неизбежно и вдигане на цената на тока и на данъците, защото в икономиката няма безплатен обяд.
– Пред какви опасности в икономиката е изправена България?
– Най-голямата опасност пред България е война в Черно море. Това хората трябва да го знаят. Господин Макрон се държи изключително неблагоразумно, напрежението расте с всяка минута. Дано този сценарий никога да не се материализира. Вторият риск пред България е постоянното светене на червената лампа, че вземаме дълг. Вземането на дълг означава, че в един момент, или ще трябва да вдигаш данъците, или да вземеш пари от МВФ и той, ако не сме в еврозоната, да ти смени валутния курс, т. е. да демонтира борда. Това за мен е най-катастрофичният риск, той трябва да бъде управляван и никога да не се случава, защото означава българите да загубят голяма част от своите пари. Това е правено вече веднъж в най-новата история през 90-те години. Третата опасност е „Зелената сделка“, която ни направи от енергиен лидер в Европа, в топ 3 на износителите на ток, в енергийно джудже. И четвъртият риск е демографската криза.
Нашият гост
Кузман Илиев е бизнес консултант, икономически и политически анализатор, докторант по финанси и продуцент. Възпитаник е на Френската гимназия. В студентските си години Кузман Илиев е избран за “Студент на годината” на НБУ, печели и престижната стипендия “Чарлз Мозер”. Магистър по публичен мениджмънт от IEP Тулуза, Франция. През 2018 г. получава награда за телевизионна журналистика “Свети Влас”. Темата на докторската му дисертация е в полето на банковото дело, паричната теория и финансовата икономика в катедра “Финанси и кредит” на Стопанска академия “Димитър А. Ценов”, Свищов. В момента е лектор в дисциплина “Теория на парите”. Автор и бивш водещ на редица телевизионни предавания, като последните му проекти са “Boom and Bust” по Bloomberg TV Bulgaria и “Плюс-Минус” по Нова телевизия. Съосновател и изпълнителен директор на продуцентска къща Cadre. Aвтор на книгите “Кой контролира парите ни?” и “България може сама”.
