Данните от проучването на IQVIA доказват

Нужни са точни данни за здравнонеосигурените лица и да се преустанови практиката с привилегированите хора, зоват експерти

Разходите за здравеопазване постоянно нарастват, но все още сме на най-ниските нива  ЕС. От гледна точка на икономическата логика няма как да имаш постоянно застаряващо население и изключителен натиск за търсене на тази услуга, а от друга страна все по-намаляващ брой на лекарите и сестрите. Това заяви икономистът Кузман Илиев по повод проучването „Икономическия принос на лечебните заведения в България“, осъществено от  IQVIA по инициатива на БЛС.

По думите на Илиев демографската криза, в която е България се отразява и на застаряването на лекарското съсловие. Данните показват, че в България 50% от лекарите са над 55-годишна възраст, докато средно в ЕС те са не повече от 35%.

„Смятам, че е необходима промяна в модела на финансиране. Когато имаш монопол, неефективността е неизбежна. Една внимателна демонополизация на Здравната каса, по-голям фокус върху ефективното разходване на средства и конкуренция, за да се следят разходите в системата, биха могли да повлияят позитивно на системата“, каза той.

Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов подчерта, че застаряващото население означава и по-малко хора, които работят. „Изниква въпросът откъде да дойдат парите. Това ни навежда на мисълта, че проблемът не е само със здравеопазването: ако имаме по-ефективна икономика, по-производителен бизнес, по-продуктивна работна сила, ще има и по-високи доходи и по-голяма данъчна база, върху която да взимаме осигуровки, било то 6%, 10%. Въпросът е основата“, каза той.

Според адвоката по медицинско право Величка Костадинова има демографски и икономически дефицити, но дефицитите в законодателството са по отношение на качеството на медицинската помощ. Тя отбеляза липсата на Медицински стандарти по много специалности, както и на правила на добра медицинска практика. По думите на адв. Костадинова има проблем и с нормативната уредба по отношение на лечението в чужбина, тъй като тя е толкова усложнена, че много пациенти не могат да стигнат до него.

Пряко влияние върху икономическия принос на лечебните заведения с отрицателен знак имат делата за лекарски грешки при неблагоприятни събития, които всяка година се увеличават лавинообразно, каза още адв. Костадинова. Тя уточни, че средното обезщетението е между 150 000 и 200 000 лв., а отделно лихвата върху тази сума е много голяма, тъй като делата средно продължават 6-7 години. „Законът за здравето изрично предвижда, че медицинските специалисти трябва да бъдат застраховани за професионална отговорност. Това е много важен текст, защото в случай, че лечебното заведение е осъдено да заплати това обезщетение, застрахователят би трябвало да понесе тежестта. За съжаление голяма част от застрахователните компании отказват да правят тази застраховка. Това е сериозен проблем, който тепърва ще има сериозни икономически последствия“, каза тя.

Съветникът на здравния министър доц. Антон Тонев заяви, че и в Европа има недостиг на лекари и медицински сестри. „Хората, които работят социална професия, са сключили договор с обществото. Последният такъв договор е сключен след Втората световна война. Тогава лекарите и сестрите са приели да работят при такива условия основно заради пораженията от войната. 70 години по-късно обаче с промяната на икономическата система се появяват и новите условия на общуване. Време е за нов договор с обществото“, категоричен беше той.

Той припомни, че финансирането на здравеопазването не е само през преки, но и през косвени данъци. „Пушещите и пиещите хора доплащат допълнително през акцизи. Проблемът е, че тези акцизи не се ползват за здраве“, каза доц. Тонев.

Зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов каза, че данните са доказали, че средствата за здравеопазване не са разходи, а инвестиция в здравето на българите. Той обаче повдигна въпроса за липсата на данни колко са точно здравно неосигурените хора в България. „Защо една голяма част от българското общество са освободени със закон от плащане на здрави и социални осигуровки? Това трябва да се промени и е чисто политическо решение“, каза той.

„Нещата ще се променят, когато решенията започнат да се взимат от професионалисти, а не от популисти. Когато е казано, че здравната вноска е 8%, тя трябва да 8%, а не да има друг процент за привилегировани хора“, заяви и председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров.

Политиките в здравния сектор се определят в много малка степен от хората, които са преки участници в системата. Това каза председателят на ББА адв. Свилена Димитрова. Според нея Националната здравна стратегия трябва да бъде изградена в синхрон с данните от проучването и съсловните организации да намерят мястото си при изграждането на политики.

„Видяхме реални икономически данни, които могат да служат за анализ и да се дават препоръки на политиците. Няма нещо, което да се случва извън политиката. Макрорамката за 2022 е публични разходи за здравеопазване от 5,6% от БВП, през 2023 г. те са били 4,8 от БВП, а през 2024 – 4,9%. Трябва да се стремим към публични разходи от 5,6%, защото в противен случай системата ще си вземе това, което и е нужно. Ако публичните разходи са 4,9%, ще има 45% доплащане от пациентите“, заяви бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев.

Той беше категоричен, че съсловните организации, следва да изискват от политиците да акцентират своите послания. „Ключовият момент е какво правим сега. Ако не акцентираме сега проблемите, следващите 4 години ще са изгубени за нас. Има и тежки дисбаланси в разходите за здравеопазване. Виждаме в последните години ръст на разходите за медикаменти, което намалява разходите за чиста медицина. Фармацевтичната система е супер пазарна, а медицинската – супер регулирана. Всичко в здравеопазването трябва да бъде ориентирано към човека“, каза д-р Семерджиев.

Подкрепете „България може“ като закупите книга от тук.