Средствата за здравеопазване не са разходи, а инвестиция

Image

Данните от проучването на IQVIA доказват

Нужни са точни данни за здравнонеосигурените лица и да се преустанови практиката с привилегированите хора, зоват експерти

Разходите за здравеопазване постоянно нарастват, но все още сме на най-ниските нива  ЕС. От гледна точка на икономическата логика няма как да имаш постоянно застаряващо население и изключителен натиск за търсене на тази услуга, а от друга страна все по-намаляващ брой на лекарите и сестрите. Това заяви икономистът Кузман Илиев по повод проучването „Икономическия принос на лечебните заведения в България“, осъществено от  IQVIA по инициатива на БЛС.

По думите на Илиев демографската криза, в която е България се отразява и на застаряването на лекарското съсловие. Данните показват, че в България 50% от лекарите са над 55-годишна възраст, докато средно в ЕС те са не повече от 35%.

„Смятам, че е необходима промяна в модела на финансиране. Когато имаш монопол, неефективността е неизбежна. Една внимателна демонополизация на Здравната каса, по-голям фокус върху ефективното разходване на средства и конкуренция, за да се следят разходите в системата, биха могли да повлияят позитивно на системата“, каза той.

Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов подчерта, че застаряващото население означава и по-малко хора, които работят. „Изниква въпросът откъде да дойдат парите. Това ни навежда на мисълта, че проблемът не е само със здравеопазването: ако имаме по-ефективна икономика, по-производителен бизнес, по-продуктивна работна сила, ще има и по-високи доходи и по-голяма данъчна база, върху която да взимаме осигуровки, било то 6%, 10%. Въпросът е основата”, каза той.

Според адвоката по медицинско право Величка Костадинова има демографски и икономически дефицити, но дефицитите в законодателството са по отношение на качеството на медицинската помощ. Тя отбеляза липсата на Медицински стандарти по много специалности, както и на правила на добра медицинска практика. По думите на адв. Костадинова има проблем и с нормативната уредба по отношение на лечението в чужбина, тъй като тя е толкова усложнена, че много пациенти не могат да стигнат до него.

Пряко влияние върху икономическия принос на лечебните заведения с отрицателен знак имат делата за лекарски грешки при неблагоприятни събития, които всяка година се увеличават лавинообразно, каза още адв. Костадинова. Тя уточни, че средното обезщетението е между 150 000 и 200 000 лв., а отделно лихвата върху тази сума е много голяма, тъй като делата средно продължават 6-7 години. „Законът за здравето изрично предвижда, че медицинските специалисти трябва да бъдат застраховани за професионална отговорност. Това е много важен текст, защото в случай, че лечебното заведение е осъдено да заплати това обезщетение, застрахователят би трябвало да понесе тежестта. За съжаление голяма част от застрахователните компании отказват да правят тази застраховка. Това е сериозен проблем, който тепърва ще има сериозни икономически последствия“, каза тя.

Съветникът на здравния министър доц. Антон Тонев заяви, че и в Европа има недостиг на лекари и медицински сестри. „Хората, които работят социална професия, са сключили договор с обществото. Последният такъв договор е сключен след Втората световна война. Тогава лекарите и сестрите са приели да работят при такива условия основно заради пораженията от войната. 70 години по-късно обаче с промяната на икономическата система се появяват и новите условия на общуване. Време е за нов договор с обществото“, категоричен беше той.

Той припомни, че финансирането на здравеопазването не е само през преки, но и през косвени данъци. „Пушещите и пиещите хора доплащат допълнително през акцизи. Проблемът е, че тези акцизи не се ползват за здраве“, каза доц. Тонев.

Зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов каза, че данните са доказали, че средствата за здравеопазване не са разходи, а инвестиция в здравето на българите. Той обаче повдигна въпроса за липсата на данни колко са точно здравно неосигурените хора в България. „Защо една голяма част от българското общество са освободени със закон от плащане на здрави и социални осигуровки? Това трябва да се промени и е чисто политическо решение“, каза той.

„Нещата ще се променят, когато решенията започнат да се взимат от професионалисти, а не от популисти. Когато е казано, че здравната вноска е 8%, тя трябва да 8%, а не да има друг процент за привилегировани хора“, заяви и председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров.

Политиките в здравния сектор се определят в много малка степен от хората, които са преки участници в системата. Това каза председателят на ББА адв. Свилена Димитрова. Според нея Националната здравна стратегия трябва да бъде изградена в синхрон с данните от проучването и съсловните организации да намерят мястото си при изграждането на политики.

„Видяхме реални икономически данни, които могат да служат за анализ и да се дават препоръки на политиците. Няма нещо, което да се случва извън политиката. Макрорамката за 2022 е публични разходи за здравеопазване от 5,6% от БВП, през 2023 г. те са били 4,8 от БВП, а през 2024 – 4,9%. Трябва да се стремим към публични разходи от 5,6%, защото в противен случай системата ще си вземе това, което и е нужно. Ако публичните разходи са 4,9%, ще има 45% доплащане от пациентите“, заяви бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев.

Той беше категоричен, че съсловните организации, следва да изискват от политиците да акцентират своите послания. „Ключовият момент е какво правим сега. Ако не акцентираме сега проблемите, следващите 4 години ще са изгубени за нас. Има и тежки дисбаланси в разходите за здравеопазване. Виждаме в последните години ръст на разходите за медикаменти, което намалява разходите за чиста медицина. Фармацевтичната система е супер пазарна, а медицинската – супер регулирана. Всичко в здравеопазването трябва да бъде ориентирано към човека“, каза д-р Семерджиев.

Подкрепете “България може” като закупите книга от тук.

LIVE: България в окото на геополитическата буря

LIVE: България в окото на геополитическата буря

bulgariamozheMay 28, 20241 min read

КоментарНО с Кузман Илиев на живо Кузман Илиев се явява като независим кандидат на изборите за Европейски парламент с бюлетина…

“Може ли България да е независима?” – среща с гражданите в Троян

“Може ли България да е независима?” – среща с гражданите в Троян

bulgariamozheMay 28, 20241 min read

На 31 май председателят на гражданското обединение “България Може” Кузман Илиев ще посети град Троян, където ще се срещне с…

“Кой контролира парите на българите: лев или евро?” – дискусия с Кузман Илиев в гр. Ботевград

“Кой контролира парите на българите: лев или евро?” – дискусия с Кузман Илиев в гр. Ботевград

bulgariamozheMay 28, 20241 min read

Икономистът и председател на гражданската платформа “България може” Кузман Илиев гостува в Ботевград. На 29.05. 2024г. (сряда) в зала “Ботевград”…

LIVE: Кой контролира парите и живота ни?

LIVE: Кой контролира парите и живота ни?

bulgariamozheMay 17, 20241 min read

КоментарНО с Кузман Илиев на живо Кузман Илиев се явява като независим кандидат на изборите за Европейски парламент с бюлетина…

Кузман Илиев: Мой дълг като човек, следящ икономическите и политическите процеси, е да вляза в битка

Кузман Илиев: Мой дълг като човек, следящ икономическите и политическите процеси, е да вляза в битка

bulgariamozheMay 16, 20241 min read

Предаване: Пресечна точка, НОВА ТВ, 14.05.2024 г. Икономистът, анализатор и телевизионен водещ Кузман Илиев се кандидатира за независим депутат в Европейския парламент.…